България рискува да пропусне голямата геополитическа картина, предупреждава историка

Балканите никога не са спирали да бъдат барутният погреб на Европа, въпреки че повечето хора смятат тази фраза за отминала в историята. Това заяви историкът и геополитически анализатор Симеон Миланов в предаването "Операция История" по Bulgaria ON AIR.

"Все пак не е чак толкова отдавна времето, когато на Балканите са се водели Югославските войни, събитията в Косово, включително после и събитията в днешна Северна Македония с албанските сепаратисти... Балканите просто са съсредоточие на интересите на твърде много Велики сили", подчерта Миланов.

Според анализатора, българското общество не проявява достатъчна зрялост в разбирането на геополитическите промени, които настъпват в света. Вместо да подхожда аналитично, обществото често възприема международните отношения през призмата на симпатии или антипатии.

"За съжаление, в българското общество не се отнасяме зряло към геополитическите промени, които стават в света и ги пречупваме през фобски или филски призми, все едно става въпрос за футболни отбори. А тук става въпрос за съдбата на държави и народи", коментира историкът.

Историческият контекст на балканските конфликти

Миланов посочи, че антисръбските настроения в България имат своите исторически корени в събития като Балканските войни, конфликтите за Македония и въпроса за Западните покрайнини. Въпреки това, той предупреди, че фокусирането единствено върху регионални исторически обиди може да доведе до пропускане на по-широката геополитическа картина.

"Ако тези неща се разглеждат само в балканския контекст и се поставят на основата на древен балкански национализъм, рискуваме да изпуснем голямата картина и да се вкараме в голяма беля", предупреди Миланов.

Нови геополитически оси на Балканите

Като пример за сложните геополитически процеси в региона, анализаторът посочи сближаването между Хърватия и Албания на военна основа. Той подчерта, че албанците също имат близки военни отношения с Турция, което създава сложна геополитическа мрежа в региона.

"Искаме ли ние засилване на един турско-албански вектор на Балканите, който така или иначе има огромна мощ и влияние, например в Северна Македония?", запита риторично Миланов.

В заключение, историкът изрази мнение, че България трябва да поддържа балансирани отношения с всички регионални фактори, включително и с Турция, като 84-милионна държава с традиционно влияние на Балканите, без да се поддава на емоционални реакции, основани на исторически предразсъдъци.