Секновение бележи края на лятото и идването на есента

Народният и църковен празник Секновение отбелязва изравняването на деня и нощта по времетраене и символичния край на лятото. Според традиционните схващания, преходният период между двата сезона е съпроводен от редица строги забрани в бита, свързани с предпазване от зли сили и почит към свети Йоан Кръстител.

Забрана за червени храни и къпане в реките

На 29 август се отбелязва Обсечене или Секновение. Вярването за отрязаната глава на свети Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят, сред които дини, ябълки и домати. Не се пие и червено вино по аналогия с пролятата кръв на светеца.

На този ден водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките, тъй като рискува да се пресече. Празникът изцяло носи белезите на опасен преходен период към есента. Обредността е представена от ред забрани, а празникът се приема за тежък и лош ден, в който не трябва да се започва нищо ново.

Змии, самодиви и огньове срещу хаоса

Според народните схващания на Секновение денят и нощта се стигат. Движението на влечугите и бродещите вредоносни демони маркират период на хаос. Вярва се, че змиите и гущерите се прибират в своите леговища, а демоните на природата и самодивите се скриват.

Някъде през нощта се палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове за зимнина като дренки и киселици, но друга работа категорично не се върши. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата. Този ден обединява езически и християнски представи – смъртта на лятото и смъртта на свети Йоан Кръстител.

Църковният канон и паметта на светеца

В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, образувайки система със свързаните с Еньовден (раждане) и Ивановден (кръщаване) събития. Православната църква свързва празника с отсичането на главата на свети Йоан Кръстител. Празникът носи още названията Обсечение, Свети Йоан с отсечена глава и Църн свети Йоан.

В житието е упоменато, че светецът е обезглавен по желание на царица Иродиада, която е порицана от него заради встъпването си в брак с брата на своя мъж. Учениците погребват тялото, а главата остава като реликва, която е пренасяна последователно в Халкидон, Цариград и Комана. Според разпространената информация, на същия ден в България се празнува и християнският празник Свети Седмочисленици, както и Светите братя Кирил и Методий.