Окръжна прокуратура – Русе внесе в съда обвинителен акт срещу двама мъже, извършвали неправомерни банкови сделки

Обвинението срещу Енчо Т. е за това, че за периода от 07.06.2000 г. до 20.12.2016 г. в гр. Русе, гр. Пловдив, гр.Шумен, гр. Габрово и гр. Кубрат, обл. Разград, сам и подпомогнат от Стефан В., без съответно разрешение (лиценз, издаден от БНБ), извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на Закона за банките и Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като:

- извършил привличане на средства под формата на влогове /депозити/ от турски гражданин, сключвайки 249 договора за парични заеми /в периода 23.06.2002 г. – 30.12.2007 г./ в общ размер на 1 827 791.50 лева.;

- предоставил кредити на множество лица - 51 парични заеми срещу обезпечение – ипотека на имот или запис на заповед, като с дейността са причиненил на 14 лица значителни вреди в общ размер на 393 364.66 лв. и са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 406 152.96 лв. – престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

Обвинението срещу Стефан В. е за това, че за периода от 13.11.2003 г. до 27.02.2012 г. в град Русе, подпомогнал Енчо Т., без съответно разрешение да извършва по занятие банкови сделки - да предостави кредити на множество лица, като с дейността са причинени значителни вреди в общ размер на 315 888.75 лева и са получени значителни неправомерни доходи в общ размер на 323 749.65 лв. – престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.4 от НК.

Срещу двамата е повдигнато обвинение и за това, че след предварителен сговор извършили сделки с имущество и прикривали действителните права върху тях, като знаели, че имуществата са придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл.252, ал.2 от НК и деянието е извършено от две лица, сговорили се предварително - престъпление по чл. 253 от НК.

Енчо Т. имал средства и започнал да отпуска заеми на широк кръг лица, като за гарантиране на сделките сключвал договорни ипотеки. Така си осигурявал значителен допълнителен източник на доходи, които отново влагал в лихварска дейност и разширявал дейността си, за което имал нужда от допълнителни средства. Набавял си такива, като привличал парични средства в особено голям размер от други лица, под формата на влогове за дълъг срок, документирани като договори за заем. Лихвата не се договаряла писмено, а размерът се включвал във задължението, което се обезпечавало с ипотека, запис на заповед или залог в полза на обвиняемия. При неплащане, след придобиване на ипотекиран имот Енчо Т. в кратък период се разпореждал с него като го продавал на трето лице или го прехвърлял на свои близки.

През 2003 г. Емил Т. се сближил с обвиняемия Стефан В., управител на Агенция за недвижими имоти в гр.Русе, който го подпомагал, като „рекламирал“ дейността му по отпускане на заеми и му осигурявал „клиенти“. В някои случаи имотите били фиктивно прехвърляни на Стефан В. или на служители от агенцията му, с цел безпроблемно отпускане на банков кредит. Междувременно Енчо Т. поддържал близки отношения с турския гражданин развиващ бизнес в Р Турция и Р България, от когото през 2002 г. поискал средства /около 2 000 000 лева/, които да ползва в продължителен период, след което да ги върне. Целта му била да развие дейността си по предоставяне на заеми срещу лихва, да закупува имоти, които да му носят допълнителни приходи, както и да открива лихвоносни банкови сметки.

Предстои насрочване на делото за разглеждане от съда.