Лидия Мугамбе осъдиха на над 6 години за експлоатация на угандийка, докато е учила в Оксфорд

Съдия от Организацията на обединените нации и Върховния съд на Уганда ще прекара следващите шест години и четири месеца в затвора, след като беше призната за виновна в принуждаване на млада жена да полага робски труд. 50-годишната Лидия Мугамбе използвала своето влияние и власт, за да експлоатира жертвата като прислужница и детегледачка, докато самата тя е карала докторантура по право в престижния Оксфордски университет във Великобритания, съобщиха Пи Ай Мидия и ДПА.

Съдия Дейвид Фокстън, който произнесе присъдата в Оксфордския кралски съд, определи случая като "едно много тъжно дело". Той подчерта ироничния контраст между професионалния профил на Мугамбе, включващ работа в областта на защитата на човешките права, и личните ѝ действия.

"Възползване от статуса по най-ужасяващ начин"

В хода на делото стана ясно, че подсъдимата е попречила на младата жена да си намери постоянна работа и я е принуждавала да изпълнява задължения на домашна помощница, без да получава адекватно заплащане. По думите на съдия Фокстън, Мугамбе "не е показала абсолютно никакво съжаление" за действията си и "енергично е хвърляла вината" върху жертвата.

Британската прокуратура посочи в писмено изявление, че пострадалата е живяла "почти постоянно в страх" заради влиятелната позиция на Мугамбе в Уганда, което свидетелства за сериозен злоупотреба с власт и обществено доверие.

Жертвата се страхува да се върне в Уганда

Младата жена сподели, че се страхува да се завърне в родината си поради позицията и влиянието на Мугамбе. Тя изрази опасения, че може никога повече да не види майка си, което подчертава тежките лични и емоционални последици от престъплението.

През март тази година Мугамбе беше призната за виновна по няколко обвинения, включително спомагателство в нарушение на британското имиграционно законодателство, улесняване на пътуване с цел експлоатация, принуждаване към полагане на труд и заговор за сплашване на свидетел след съдебния процес.

Този случай повдига сериозни въпроси за отговорността на международните институции при подбора на своите представители и необходимостта от по-строг контрол върху хората, заемащи позиции, свързани със защитата на човешките права.