Рузброд ли е името на Русе в края на XV век?

1
Проучването е на базата на тимарските описи. Тимарът е особен вид поземлено владение в Османската империя
Проучването е на базата на тимарските описи. Тимарът е особен вид поземлено владение в Османската империя Снимка: https://www.slideshare.net

Тимарските описи, които се съхраняват в Ориенталския отдел на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ представляват важна част от общия брой съхранявани у нас османотурски свидетелства. Те са една от особено привлекателните за изследователите група от документалното богатство, с което е известен този архив

Това пише днес вестник "Утро". 

Интересът на историци, географи, демографи, икономисти, краеведи и многобройни други ползватели към тях наложи усилията на специалистите от 60-те години насам да бъдат насочени към обработката и оползотворяването на съхраняваните у нас тимарски описи, съставени през XV и XVI век.

Тези описи съставиха първите няколко тома от поредицата „Извори за българската история“, издавана от Българска академия на науките. Едва ли има съчинение за българската обща или поселищна история в периода XV-XVI в., при което да не се използват сведенията от известните досега описи, в това число и непубликуваните.

Съхраняваните у нас тимарски регистри

без изключение представляват фрагменти от дефтери (османски регистри - б.р.), съставени са в различни периоди и за различни санджаци или други административни и географски области от българските земи. Това предопределя и известна непълнота на нашата информация. От своя страна това предизвика и различия в интерпретацията на някои от изводите за социално-политическите, икономическите, демографски и етнодемографски характеристики в историческата действителност през посоченото време.

Подобни източници, крайно важни за изучаване на изброените проблеми, и досега са обнародвани, но за ранния период те са ограничен брой. Появата на всеки нов дефтер предизвиква и основателен изследователски интерес.

Представените тук фрагменти от тимарски описи спадат към така наречените съкратени или сумарни (иджмал) дефтери. Той се състои от 42 добре запазени листа с размери 30х11 см. Водният знак на хартията подсказва, че е произведена вероятно в перлата на Сицилия - град Сиракуза, около 1478 г. При първоначалната обработка на османските документи в Ориенталския отдел на Националната библиотека през 50-те години този откъс е забелязан и е инвентаризиран, но

остава без сигнатура, поради което после е забравен

и не попада сред преведените и публикувани на български език турски документи за българската история от XV и XVI век.

При работа с документи от фонд №1 (фонд „Цариград“) на Ориенталския архив попаднахме на друг лист от тимарски регистър, в който са описани села от територията на днешната Великотърновска и Русенска община, т.е. някогашната каза или нахия Търнови от Никополския санджак.

Новонамерените откъси от нашия дефтер не споменават писарите, нито годината, когато е извършена регистрацията на леновете. На много места обаче писарят изрично посочва, че бератът на съответния спахия или лицето, натоварено с управлението на приходите от тимара, бил издаден „от името на покойния султан Мехмед хан“. Несъмнено става дума за султан Мехмед II (1451-1481), което подсказва, че настоящият регистър е съставен след неговата смърт през май 1481 г.

А като имаме предвид и времето на производство на употребената хартия, можем да приемем, че подготовката на новото описване и на дефтера са предизвикани от възшествието на султан Баязид II (1481-1512).

Възкачването на нов султан на трона е изключително важен, но не и единствен повод за пререгистрация на леновете и ново описване на провинциите. Описи на тимари са правени през различни интервали и по време на царуването на един и същ владетел. Но именно възкачването на престола било основание, да се проверят всички ленни владения,

да се легализират или съответно да се отменят правомощията на отделни лица върху приходите от тимари

в това число не само на обикновенните спахии, а преди всичко на лицата от най-близкото обкръжение на стария и новия владетел.

Лицата, на които се възлагало да проведат новото описване на дадена провинция, предварително се запознават с всички налични дотогава данни.

Старите описи, берати и други документи им се предоставят от столичната канцелария, от местните кадии и други длъжностни лица. Според някои автори, мъжете данъкоплатци се представят лично пред описвачите, което се подтвърждава и от изобилната „странична“ информация за отделни личности. Пред описната комисия се представят всички лица, които на основание на документи от висшестоящите органи (преди всичко от двореца) притежават правата над приходите и самите обекти на територията на съответната административна единица или, което следва от горното, са на определена държавна (военна или административна) служба. Според нашия опис това са не само действащи и резервни спахии или кадии, които служат в казите, но и войводи и субашии, войнушки черибашии, старейшини на манастири, както и

предводителите на раята със специални задължения

като дервентджии, гьореджии, юруци и ягджии (маслари).

Те и домакинствата на „обикновената“ рая са длъжни да представят документи за евентуални особени задължения и привилегии, които следвало да бъдат регистрирани. Специално се уточнявяли числеността на данъкоплатците, семейното им положение, религиозната и етническата им принадлежност, където отликата била възможна.

Спирам се на тези основни моменти на съставянето на подробните описи поради това, че описната процедура позволява да се оценят някои наглед странични податки за датиране на настоящия документ. Очевидно е, че съставянето на такъв опис изисква значителна подготовка и време, което ни налага да отложим предполагаемото време на съставяне на съкратения регистър към 1483-1485 г. За разлика от други дефтери от средата на XV в., в нашия не срещаме такова голямо количество допълнителни вписвания и бележки, чрез които длъжностните лица обикновено отбелязвали промени на собствениците на ленни приходи, причините и формалните основания за настъпилите промени и други исторически факти, важни за изследователите.

В нашия дефтер допълнителните вписвания са малко на брой и видът им ясно ги определя като дело на отдела на Дефтерхането в Цариград, който се занимава с иджмал - регистрите.

И така, пред нас е копие на съкратен опис

(сурет-и дефтер), което е използвано в ежедневната практика на столичната канцелария. Във всеки съкратен тимарски опис най-напред се посочват военно-административните и юридическите условия за ползване на съответния тимарски приход, отбелязва се името на тимариота или на лицата, които имат права над този приход, както и видът и начинът на изпълнение на задължението, заради което тимариотът получава съответния тимар. Следват важните сведения за селищата и другите приходоносни обекти, включени в тимара, за административното и географското им положение, за числеността на населението, данни за неговото семейно положение, етнорелигиозен, а често и социален състав.

Всяко описание на тимарите в иджмал регистрите завършва със сведения за размера на регистрирания приход

за евентуалните различия между стария и новия обем на приходите, между номиналните и реализираните в съответната година приходи, за основните военни или адмистративни задължения на държателя на лена.

В новия регистър не откриваме вписани законите и законовите положения, регламентиращи най-често икономическия живот на съответната територия. Несъмнено това положение да се дължи донякъде на факта, че пред нас имаме съкратен, а не муфассал регистър.

Все пак в редица описания на тимари откриваме отделни позовавания на закони (кануни), които очевидно описната комисия ползвала в работата си:

„...Самото Чибри, не е включено в регистъра. (Празно.) Преди време било взето под формата на илтизам от Али бей със задължение да го оживи. (Жителите му) притежават султанска заповед за събиране на данъците по влашкия обичай“.

Представеният тук документ не е единственият източник за състоянието на селищата и стопанството на територията на Никополския (разбирайки Русенския) санджак към последната четвърт на XV век. Още през 60-те години беше преведен и обнародван един доста пълен опис на тимарите в санджака. Той съдържа 60 листа с размери 31.5х10 см.

Или следният пример от първия дефтер:

„Мезра Червена вода. Понеже не фигурира в регистъра кадията на Червен, мевляна ... се задължи да я оживи и да представи 1 въоръжен боец. По причина на това, че друг кандидат не се яви, мезрата се вписа на него. По нататък се представи на височайшо разпореждане“.

Съответният аналог от новия документ:

„Мезра Чероводa. Тъй като не била включена в стария регистър и преди време кадията на Чернови Мехмед, син на ..., се задължил да я оживи и да изпраща един джебелия, му била записана (в стария дефтер). По причина, че споменатият кадийски син понастоящем станал служител и я ованкантил, пред прага на щастието било представено тезкере за лицето на име Юнус, син на Умур Хазър, (който е) уволнен боец от крепостта. Като се яви не беше наредено вписване. Накрая заповедта принадлежи на височайшия двор“.

Мога спокойно да отнеса едно ново име, отнасящо се за Русе - Рузброд - което откривам на лист 17-б:

„...Тимар на Муса Ахмед: Владее го и участва във воените походи съгласно берат на покойния султан Мухаммед хан...

...C e л o P у з б р о д, спадащо към Чернови: домакинства - 8, неженени - 7, приход 1298 (акчета)...“.

Изключително ценни са поясненията и преводите ни, които се отнасят за различните тимари в нахията на Червен (Чернови), като например за селата Широково, Церовец, Гагаля, Мечка, Божичен, Кацелово, Кошов, Пепелина. А на лист 27-б, намираме и интересните сведения, които се отнасят за насрещния на Русе град - крепостта Йергьоги (Гюргево), издържащо се частично от парите на тимара в с. Батин:

„...Тимар на Вейсел, съгласно височайшата заповед преминал у него от Искендер Хазър, син на Хюсейни Касъм от Мора (дн. Пелопонес) - бойци от крепостта Йергьоги на отсамния бряг.

Село Батин, спадащо към Чернови: домакинства - 45, неженени - 8, вдовици - 2, приход - 6730 (акчета).

От приход: в ръцете на бойците от крепостта - 2730, остатъкът от 4000 в ръцете на споменатия Вейсел“.

Двата описа позволяват да се направят

много по-верни заключения за териториалния обхват на Никополския санджак

а заедно с това и на Шишмановото царство към момента на овладяването му от османците. Те позволяват да се хвърли светлина върху административно-политическото, стопанското, социалното, демографското и етно-религиозното развитие на областта след превръщането на старата прониарска система в тимарска, след замяната на кефалията севаст Огнян с османски сюбашия. С тези задачи се занимава предварително проучване, на което са посветени началните ни страници.

Работата върху тук представените материали продължи няколко години. Неоценима помощ оказаха преподавателите и колегите чл.-кор.проф. Стр. Димитров, ст.н.с. Ст.Андреев и Петко Груевски, който вече не е между нас.

Доц.д-р Румен Ковачев,

НБ „Св.св.Кирил и Методий“

Ученият, който попълване българската история чрез османските документи

През една далечна 1994 година, като отговорник по т.нар. Възродителен процес в Русенския исторически музей, реших да се свържа с някои османисти от националната библиотека „Св.св.Кирил и Методий“ за дакументи и извори. Защото от старите изтъркани, предъвквани и десетократно използвани документи нямаше какво повече да се извади. Така с помощта на много колеги, солидни авторитети в историческата наука, се срещнах с доц.д-р Румен П.Ковачев от отдел „Ориенталски ръкописи и сбирки“ - един от най-добрите наши специалисти по разчитане на османски текстове. А това е изключително важно, като се има предвид, че според проф.Стоянка Кендерова (която е сред най-добрите специалисти в Европа по разчитането на ориенталски текстове) България се счита за третата страна в света след Турция и Египет с най-много запазени османо-турски документи. Те от своя страна са сериозен фактор за попълването и сглобяването на нашата историопис със свидетелства за съдбата на българския народ от края на ХIV-ХIХ век.

Тази среща с доц.Ковачев се превърна в трайно приятелство с богати плодове. През годините той се утвърди като водещ специалист в османистиката не само у нас, а всяка негова книга се превръща в събитие в научната общност. Затова и докладът му в започващата днес в РБ „Любен Каравелов“ VII Международна научна конференция „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“ се очаква с повишен интерес.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Вчера Азис седнал без да иска върху кубчето на Рубик и го наредил.

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари