В последния ден от тази година си казвам: “Хубаво е, че я имаше и още по-хубаво е, че свърши!”

Не знам какво ни очаква оттук насетне. Отдавна спрях да имам очаквания. Знам само едно: уроците на живота могат да бъдат много болезнени понякога, но без тях е невъзможно да растем - като човеци и като човечество.

Какво научих през 2021?

Няколко, но много важни неща:

Животът не се спестява в банка.

Той е валута с безкрайна стойност, но изисква да се харчи веднага.

Защото нищо не е завинаги.

Повярвайте ми, не е.

Животът е свобода.

Свобода на избора, свобода на правото, свобода и в отговорността.

Странно е, че поставихме света и себе си в това невъзможно уравнение: свободен или жив. Защото не си ли свободен, не си и истински жив.

Животът, освен всичко друго, е и игра.

Ако имаше име, щеше да се казва “Не се сърди човече”. В нея колкото печелиш, толкова и губиш.

Каквото изгубих, не е било мое.

Каквото спечелих, не е мое също.

Защото всичко е временен дар.

Като самия живот.

За този дар и хората, които са част от него, наистина благодаря!

Ваня Хинкова