Община Русе се превърна във Фейсбук кметство без реални действия

В сърцето на Русе се разиграва съвременна управленска трагикомедия. Главен герой е бившият хотел „Севастопол“ – сграда с безспорна културна стойност, която днес предлага на русенци екстремното преживяване да тестват рефлексите си под дъжд от мазилка. Докато парчета с тегло по 2-3 килограма се стоварват върху тротоара на улица "Отец Паисий" – само на стотина метра от детска градина, местната власт демонстрира завидни умения в дигиталната цензура, но не и в реалните действия.

Бюрократичен лукс без реални резултати

За да се управлява архитектурният и градоустройствен хаос, Община Русе се е въоръжила с внушителна административна мощ. Градът разполага с армия от шестима заместник-кметове, шестнадесет дирекции и осем кметски пълномощници – бюрократичен лукс, непознат за градове като Стара Загора или Бургас.

Въпреки този раздут управленски щат, резултатът на терен е нулев. Три дни след подаването на граждански сигнал за рушащата се фасада, около сградата няма нито предупредителни ленти, нито ограждения, нито каквото и да било обезопасяване на периметъра. Единственото "героично" действие се е състояло в това, че някой най-накрая е бил изпратен просто да измете падналите отломки.

Дигитална реакция вместо реално обезопасяване

Когато будна гражданка публикува снимка на разрухата във Facebook групата „Сигнали до Община Русе“, реакцията на институциите се изчерпва с виртуална активност. Кметският пълномощник Константин Костадинов уведомява обществото, че сигналът е приет и че частните собственици ще бъдат уведомени. Веднага след това той прави най-важното за "безопасността" на администрацията – заключва коментарите под публикацията.

"Проблемът е решен! Щом хората не могат да коментират недоволството си, значи тухлите автоматично спират да падат, нали?", коментират с горчива ирония потърпевши русенци.

Законът съществува, но само на хартия

Законодателството в България – в частност Закона за устройство на територията и Закона за културното наследство – дава ясни правомощия на кмета да разпореди незабавни, принудителни мерки за обезопасяване при непосредствена опасност за живота на хората. Тези действия трябва да се случат веднага, а не след дълга кореспонденция по пощата.

Според Росен Симеонов, администрацията се е превърнала по-скоро в политически щаб и неефективен пиар отдел, отколкото в институция, гарантираща обществената сигурност. Същият кметски пълномощник Константин Костадинов, който "спасява" улиците чрез заключване на коментари, явно намира работно време за политически нападки, наричайки протестиращите граждани "шепа психично болни хора".

"Докато чакаме някой да умре заради престъпното бездействие на скъпоплатени чиновници, приоритетът на властта остава ясен: да защити собственото си спокойствие в интернет", категоричен е Росен Симеонов.

Докато институциите преминат от Фейсбук пиар към реални действия, за преминаващите русенци остава само един вариант – да си сложат каски и да се пазят сами.