Исторически поглед към родните инженерни постижения

Известният телевизионен водещ, журналист и сценарист Росен Петров публикува критичен коментар в личния си профил в социалната мрежа фейсбук тази събота, в който съпостави мащабите на хидротехническото строителство в България от миналия век с днешния застой. Той обърна внимание на сериозния проблем с безводието в страната и припомни забравения денонощен труд на поколения българи, изградили гръбнака на родната водна и енергийна инфраструктура.

Трети в света след индустриалните гиганти

В своя анализ Росен Петров посочва впечатляващи исторически данни, според които страната ни е била световен лидер в изграждането на язовирни стени. По данни на Международната комисия по големите язовири (ICOLD), само в десетилетието между 1960 и 1970 година в България са построени 95 големи язовира. По темп и интензивност на строителството спрямо територия и население, тогавашната държава се нарежда на престижното трето място в света, отстъпвайки единствено на технологични сили като САЩ и Япония.

Като ярък пример Петров дава язовир „Въча“, издигнат в периода между 1968 и 1975 година. Журналистът описва съоръжението като истинско инженерно чудо: „144,5-метрова бетонна грамада, инженерно чудо, издигнато в снагата на Родопите, с дължина по короната от 420 метра“. Преливникът на стената се състои от четири полета по 8 метра и има капацитет да пропуска по 2 060 кубически метра вода в секунда.

Три десетилетия на сериозен застой

Авторът на коментара прави стряскащо сравнение между постигнатото в миналото и съвременното темпо на работа по стратегическите обекти. За период от 40 години в страната са построени общо 200 големи язовира, като 52 от тях са определени като стратегически за националната сигурност и икономиката ни. В същото време за последните 37 години у нас са завършени едва 11 съоръжения.

Петров критикува съвременното състояние на отрасъла, като подчертава, че реалността е далеч по-неприветлива от официалните отчети. Осем от тези 11 „нови“ язовира всъщност са били просто довършени в началото на 90-те години на миналия век с наследство от предходния режим. Изцяло проектирани и изградени след 1989 година са единствено два обекта — язовирите „Пловдивци“ и „Цанков камък“. По думите му, именно тези 52 стари „ветерана“ продължават да спасяват страната от пълна хуманитарна криза и воден режим.

Цена платена със сурова човешка пот

В публикацията си журналистът призовава обществото да не забравя огромната цена, която предходните поколения са платили на строителните площадки без модерна техника и компютърни технологии. При изграждането на язовир „Искър“ са мобилизирани хиляди строители и трудоваци, които са работили при екстремни условия на три смени, 365 дни в годината, включително при планински температури от -20°C. В стената на язовира са излети над 180 000 кубически метра бетон, преминал изцяло през човешки ръце.

Подобен е мащабът и при изграждането на каскадата „Белмекен-Сестримо“, където в тежки скални условия високо в планината са прокопани над 100 километра деривационни тунели. По онова време българските хидроинженери и строители са изнасяли своя опит и зад граница, проектирайки и изграждайки сложни съоръжения като язовира „Мансур Еддаби“ в Мароко и мащабния хидровъзел „Растан“ в Сирия.

Петров завършва с апел за признателност към хората, оставили здравето и младостта си в прашните тунели и строителни масиви: „И когато днес минавате покрай някой от тези язовири в страната ни, спомнете си не само за милионите кубици вода, а за онези момчета, които ги построиха“.