Ректорите може да получат повече правомощия

0
В управлението на университетите може да влязат и представители на общините, а тези на бизнеса да имат по-голяма роля при вземането на решения
В управлението на университетите може да влязат и представители на общините, а тези на бизнеса да имат по-голяма роля при вземането на решения Снимка: Надежда Чипева / Капитал

Повече правомощия за решаване на ключови въпроси за управлението на университетите може да получат ректорите.

Това ще се наложи, ако бъде приета идеята на образователното министерство те да носят по-голяма отговорност за развитието на висшето училище, както и за изразходването на бюджета му.

В управлението на университетите може да влязат и представители на общините, а тези на бизнеса да имат по-голяма роля при вземането на решения.

Това са част от промените, които образователното министерство има намерение да предложи в Закона за висшето образование, стана ясно от изказване на министъра на образованието Красимир Вълчев в четвъртък.

Идеята е ректорите да продължат да се предлагат и избират от общото събрание на университетите. Те обаче ще подписват договори за управление с министъра на образованието. Чрез тях ще са отговорни за изпълнението на определени цели, свързани с развитието на висшето училище, например увеличаване на приема в приоритетни специалности за сметка на безперспективни, но желани от студентите такива. Освен това ще носят и по-голяма отговорност за изразходването на държавната субсидия за обучение. Това се налага, след като проверки на министерството показали, че масово висшите училища харчат за друго парите, дадени им за приоритетно обучение, например.

В момента разпределението на бюджета зависи от академичните съвети, които са органът, който ги гласува. Дори и това да става под влиянието на ректорите, те не са тези, които взимат решението формално. От думите на Вълчев се разбра, че формирането на бюджета ще зависи повече от ръководителите на университетите, но не стана ясно дали ще е изцяло техен прерогатив.

Министърът каза още, че с промените в закона се предвижда ректорите да определят и щатните бройки във факултетите.

Общините в академичните съвети

Промените включват и предложение представители на бизнеса и общините да имат съвещателен глас в академичните съвети. В момента те могат да участват в университетските настоятелства, но реално нямат голяма роля при вземането на решения за развитието на висшите училища. Те няма да имат право на глас, а целта на тази промяна била двете страни "да се чуват". "Общините в много случаи са най-заинтересовани от развитието на едно висше училище", обясни Вълчев и даде пример с университетите в Русе и Свищов, които са единствени за дадената община.

Предвижда се в общото събрание, академичния съвет и факултетните съвети да има и квота за млади преподаватели. Това се налага, тъй като в момента в тях влизат основно хабилитирани преподаватели, а младите, които би трябвало най-дълго време да останат в университета, нямат думата при вземането на решенията. Вълчев коментира още, че преподавателите в университетите имат по-високо заплащане от тези в училищата, но младите университетски преподаватели вземат по-малко от младите учители.

Ограничения за частните университети

Вълчев каза още, че се предвиждат и нормативни промени, с които правителството да може да ограничава приема на студенти в частните университети. В момента кабинетът приема бройките, които самите висши училища му подават. Така над половината места за първокурсници остават незаети. Идеята е бройката на новите студенти да не може да надхвърля с 15% реално записаните предходната година.

От думите му стана ясно, че продължават да се търсят нови стимули, които да накарат кандидат-студентите да изберат приоритетни специалности, в които има или се очаква недостиг на кадри. В този списък влизат педагогиката по определени предмети, математическите, химическите, физическите науки и други. Обмисля се студентите в тези специалности да получават допълнителни стипендии. Дали това ще се случи от догодина, ще стане след приемането на държавния бюджет за 2019 г.

Търсят се 60 000 деца, които не ходят на училище

Продължава издирването на 60 000 деца, които не ходят на училище. Приоритетно специалните екипи, които издирват необхванатите от образователната система, търсят деца, които са напуснали клас през миналата година, отпадналите след ІV и VІІ клас, както и децата на 5, 6 и 7 години, които не са записани в предучилищна или І клас.

Тази година се очаква в училищата да влязат около 60 000 първокласници.

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!
Източник: mediapool.bg

Остават 2000 символа

Поради зачестилите напоследък злоупотреби в сайта, от сега нататък за да оставите анонимен коментар изискваме да се идентифицирате с Facebook или Google акаунт.

Натискайки на един от бутоните по-долу коментарът ви ще бъде публикуван анонимно под псевдонима който сте попълнили по-горе в полето "Твоето име". Никаква лична информация за вас няма да бъде съхранявана при нас или показвана на други потребители.

* Моля, използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и коментари написани само с главни букви!

Списък с коментари

  • 0
    1
    Преподавател
    И като определят и щатната бройка, без решение на общото събрани или някой друг, съвсем ще се бетонират. Не е проблема в щата, бе министърче. Работата е в ПЪЛНАТА ВЛАСТ НА РЕКТОРА. Ти ще сключваш договори и те, за да получат бонусите, ще съсипят ВУЗ-а, както ти искаш. Но те ще хващат още много пари по "другите начини". Безплатен съвет: ректорът се отчита пред Общото събрание. Отчета се приема с ТАЙНО ГЛАСУВАНЕ. Ако не се приеме, това се счита като ВОТ НА НЕДОВЕРИЕ и ректорът си отива на село да пасе кравите.
Зареди още коментари

Най-четени новини

Календар - новини и събития

Виц на деня

Видиш ли жена шофьор да пуска чистачките в слънчево време - ПАЗИ СЕ!!! Ще завива!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари