Психиатърът анализира опасните онлайн общности на самотните хора

Млади мъже и жени все по-често превръщат самотата и провалите си в интимните връзки в радикална идентичност и омраза към противоположния пол във виртуалните общности от типа „инсел" и „фемсел". В основата на това поведение стоят дълбока болка, детски травми и отказ от поемане на лична отговорност, които лесно могат да прераснат в реално насилие и пълно отхвърляне на морала, коментира психиатърът, сексолог и психотерапевт в София с над 37 години опит доцент Румен Бостанджиев в интервю за „24 часа".

От любовен копнеж към сляпа омраза

Според проучванията от последните две десетилетия неформалните групи във виртуалното пространство под етикета „инсел" (девствен по принуда) първоначално събират момчета и млади мъже, отчаяни от неуспехите си сред жените. Вместо да работят върху уменията си за общуване и да преодолеят враждебното си отношение или своите егоцентрично-нарцистични черти, те изграждат обща идентичност на жертви.

Тази групова принадлежност временно притъпява чувството за личен провал и го заменя с убеждението, че за индивидуалната самота са виновни самите жени и техният стремеж да се освободят от патриархалните норми. От позицията на жертва стават напълно приемливи агресивните изблици и поривите към сляпо насилие. По сходен начин се формират и групите от типа „фемсел" сред млади момичета и жени, които не успяват да открият партньор за романтична връзка или брак.

Зад подобен избор най-често стои травматично отхвърляне или пренебрежение в ранното детство, породило трайна несигурност, тревога и ниска самооценка. Сред участниците в тези групи нерядко има и хора, преживели семейно или сексуално насилие, които се справят с болката чрез психологическия механизъм за идентификация с агресора.

Макар действията в тези групи да се описват като „култура на безнадеждността", тъй като са отчаяни и само задълбочават проблемите на принципа „не съм сам в безумието си", специалистът подчертава нуждата от разбиране.

„Както в много други случаи на агресивно асоциално поведение, и тук в основата на този избор стои болката и самотата. Затова най-ефективната възможност да се противодейства на тези общности е ако съумеем да ги интегрираме чрез съпричастност към тяхното страдание и предоставяне на алтернативни възможности за излизане от самотата посредством личностна промяна и поемане на индивидуална отговорност за това", обяснява доцент Румен Бостанджиев пред „24 часа".

Той допълва, че самотният човек се хваща като удавник за сламка за себеподобни, но обединението около заучената безпомощност води до тежък парадокс.

„Така те парадоксално превръщат потенциалния интимен партньор от обект на любовен копнеж, в обект на омраза. Колкото по-недостижим е той, толкова по-силна е тази омраза и по-силен е стремежът за приемане и принадлежност в групата на себеподобните", посочва психотерапевтът.

Илюзията за гените и капанът на социалните мрежи

Теорията, че външността и гените предопределят изцяло любовния живот, привлича тези групи най-вече защото освобождава човека от лична отговорност. Доцент Бостанджиев отбелязва, че за да бъде харесан от жените, един мъж трябва да развие и покаже ценни качества. Дори в природата половият подбор не зависи само от физиката, а от придобитите умения, които правят мъжкия индивид надежден защитник и опора за майката и поколението.

„Все повече момчета днес обаче, живеят с нагласата, че всичко им се полага по подразбиране. Реалността е съвсем различна", категоричен е сексологът. По думите му оправданието с лошата наследственост е проява на малодушие, отказ от лично израстване и опит да прехвърлим отговорността за собствената си съдба върху някой друг.

На въпроса къде минава границата между свободния избор да живееш без партньор и страха от отхвърляне, специалистът отчита, че днес тя е силно размита. Зрелите хора, които избират да останат необвързани, най-често бягат съзнателно от отговорностите на семейството и родителството. Те обикновено се оправдават с ниски доходи, грижи за възрастни и болни родители или прекомерна работа.

„Реално обаче, причината може да са все по-популярните в съвременния западен свят неолиберални ценности, които издигат в култ индивидуалното потребление, за което всяка обвързаност и ангажираност с отговорност за дом, семейство и деца са ограничение", коментира доцент Бостанджиев.

Допълнителен натиск оказват социалните мрежи, които изместват реалните човешки общности и улесняват масовото манипулиране на съзнанието чрез добре платени инфлуенсъри. Много сайтове и приложения за запознанства налагат идеята за „партньорски рейтинг", който изчислява шанса на човек да бъде избран за интимна връзка или брак. Този статистически подход обаче пренебрегва индивидуалните различия и факта, че „за всеки влак си има пътници". Дори липсата на добро образование, професия и стабилни доходи да намалява шансовете за успех, отговорността да промени тези характеристики чрез личните си избори остава изцяло в ръцете на самия човек.

Когато болката се превърне в престъпление

Разграничението, че мъжкото разочарование избива в агресия навън, а женското в самообвинение, съдържа известни стереотипи, но в основата и на двете реакции стоят едни и същи преживявания за несправедливост, болка, самота и безнадеждност. За психотерапевта няма съществена разлика дали негативната енергия ще се насочи навън като нападение, или навътре като саморазрушение — неслучайно при много трагични инциденти агресорът слага край на живота си, след като е убил други хора.

Като конкретен пример за опасността от убеждението, че някой ти „дължи" интимност, в разговора е посочен случаят с руския блогър Алексей Поднебесни, свързван с „инсел" движението, който наскоро беше осъден за сексуални действия спрямо непълнолетно момиче. Доцент Бостанджиев обяснява подобни посегателства с два основни психологически факта — детската травма на насилника и механизма за идентификация с агресора, при който бившата жертва напада по-слаб човек, за да възстанови частично нараненото си достойнство.

„От друга страна, когато човек се преживява като жертва, той много лесно може да приеме, че за него не са валидни общочовешките етични норми и той е напълно в правото си да ги нарушава без никакви морални угризения. Знаейки тези факти, ние трябва да проявяваме нулева толерантност към проявите на насилие, тъй като то неизбежно генерира бъдещо насилие", предупреждава психиатърът. В същото време жертвите на насилие се нуждаят от специална подкрепа и разбиране, за да не се превърнат самите те в бъдещи насилници.

За близките, които искат да помогнат на човек, затворил се в подобна враждебна общност, задачата е трудна, но напълно възможна. Първата стъпка е да се изгради атмосфера на доверие без осъждане и унижение, като се проявят истинска емпатия и загриженост към болката на изолиралия се човек — процес, с който най-успешно може да се справи опитен психотерапевт.