Д-р Владимир Симов: Петима на всеки 100 души имат сериозни проблеми с контрола на емоциите

Високата цена на гениалността често се заплаща с тежки психични сривове, а границата между творческия подем и патологията е изключително тънка. Това стана ясно от коментара на д-р Владимир Симов, психиатър и автор на първата българска монография за биполярното разстройство. Според специалиста, цитиран от NOVA, ключовият момент при това състояние е загубата на контрол, която превръща дарбата в проблем.

Тънката граница на контрола

Връзката между изключителните способности и биполярното разстройство се корени в силното конструктивно начало, обяснява д-р Симов. В началото пациентите владеят контрола и успяват да се изявят блестящо в своята сфера, използвайки енергията на приповдигнатото настроение. Този период на разцвет обаче често е последван от неизбежен крах.

"Контролът се загубва и се превръща в проблем," подчертава лекарят. Именно тази загуба на управление над собствените емоции и действия маркира прехода от продуктивност към болестно състояние.

Скритата статистика

Докато класическото биполярно разстройство засяга около 2% от населението, д-р Симов посочва, че реалният мащаб на проблема е по-голям. Съществува концепция за така наречения "разширен биполярен спектър", който включва и други клинични форми на емоционална нестабилност.

"Така процентът става 5, което е много," предупреждава психиатърът. Това означава, че на всеки 100 българи, петима се борят със сериозни проблеми в емоционалния спектър, които изискват специализирана помощ.

Цикличност на настроението

Д-р Симов разяснява, че не всяка гениалност е патология. Допирната точка между големия талант и болестта е наличието на цикличност в настроенията, която диктува продуктивността на индивида. Ако такава цикличност липсва, високият интелект и способности се разглеждат и изследват чрез друг инструментариум, уточнява специалистът.

Д-р Симов е разработил и специализирана скрининг скала за диагностика на биполярна депресия, която е високо оценена от международната научна общност като инструмент за по-ранно и точно идентифициране на състоянието.