Над 5% от българите имат психични проблеми

България се нарежда на 17-о място в света по нива на тревожност и депресия, като над 5,1% от сънародниците ни страдат от подобни разстройства. Това съобщиха от телевизия „Euronews Bulgaria“, позовавайки се на последните данни от Глобалния доклад за психичното здраве (Global mental health & research studies), разпространен на 20 юни 2026 година. Според родни експерти страната ни е изправена пред скрита епидемия от бърнаут и панически атаки, провокирани от забързания начин на живот, стреса и неспособността за баланс между професионалните ангажименти и почивката.

Класацията на психичното изтощение

Глобалното проучване поставя Обединеното кралство на първо място в негативната класация с 7% засегнато население. Веднага след него се нареждат Нидерландия с 6,9% и Украйна с 6,6%. В челната петица на държавите с най-висок дял на депресивни състояния влизат още Тунис с 6,1% и Ливан с 5,9%. Данните за България показва, че над пет на сто от гражданите изпитват сериозен психологически дискомфорт, което извежда темата за качеството на психичния живот в центъра на общественото внимание.

Когато емоциите разболяват физически тялото

Специалистите алармират, че пренебрегването на вътрешния баланс води до тежки физически симптоми. Психологът Ирина Драголова обяснява, че непреработените емоции и стресови ситуации се проявяват директно чрез психосоматика. „Психичните състояния, непреработени ситуации, емоции най-вече водят до психосуматика, което означава проява в тялото, тоест гастрити, колити, autoимунни заболявания“, посочва тя.

Основната причина за задълбочаването на проблема е фактът, че хората рядко обръщат внимание на реалните нужди на своя организъм. Наблюдава се обаче нова тенденция сред по-младото поколение, за което психичното здраве вече е основен приоритет. Младежите все по-често отказват да правят компромиси с личното си спокойствие в името на изтощителна кариера. „Не се задържат много на работа, която ги изтощава, и която може да ги доведе до бърнаут, така че качеството на психичния ни живот става център на нашето внимание“, допълва Драголова.

Капанът на дигиталния перфекционизъм

Сериозен катализатор на неблагоприятните психологически състояния се оказва и перфекционизмът, който се подхранва изкуствено от социалните мрежи. Илюзията за перфектен и идеален живот в интернет кара хората да жонглират с твърде много задачи едновременно, което бързо изчерпва ресурсите на нервната система.

„Това да правим много не ни прави повече, не прави живота ни по-богат, това жунглиране с всички тези неща и перфекционизма, который идва от социални мрежи, там всички са идеални. Две неща да направя днес – окей, иначе това води до бърнаут“, коментира Ирина Драголова.

Общественото мнение също потвърждава, че онлайн комуникацията, прекомерната амбиция и забързаното ежедневие ни тласкат към депресия. За да се избегнат тези състояния, експертите съветват да осигуряваме на тялото си задължителните часове сън, качествена храна и витамини, а амбициите да бъдат поставени на заден план.