Възможната радикализация на младите мюсюлмани, които живеят в западни страни, е един от най-тревожните и остри социални проблеми в цял свят.

18-годишна белгийка, израсла в ислямско, но умерено религиозно семейство, разказа пред "Гардиън" как е попаднала под влиянието на онлайн агитатори от Ислямска държава /ИД/, мечтаела е да избяга в "халифата" и ... размислила, връщайки се към обичайния си живот, пише DNES.bg

Миналото като черна дупка

Бабата и дядото на Майса са пристигнали от Мароко в Брюксел преди почти 50 години. В продължение на половин век семейството бавно, но постоянно вървяло към благоденствие.

Майса говори четири езика: френски, фламандски, арабски и английски. Била е добра ученичка, имала много приятели, при това не само мюсюлмани.

Всичко това, докато преди година Майса се запознала в социалните мрежи с пропагандатори на Ислямска държава. Тя сменила дънките с джилбаб /връхна дреха на мюсюлманките, покриваща цялото тяло без дланите, стъпалата и очите/. Момичето вече не ходело в клубове и не слушало рап, макар че преди го обожавала. Тя никога не е консумирала алкохол, но сега вече и не излизала с приятели, които обичали да си пийват.

"Сега се опитвам да разбера защо съм правела всичко това, но в паметта си имам черна дупка", казва младата белгийка.

Група по интереси

Като начало Майса решила да пробва религиозни дрехи, защото била малко понапълняла и искала да прикрие това /поне така твърди тя/. Майса качила снимки с новия си изглед в социалните мрежи, лайкнала я непозната нейна връстничка мюсюлманка. Започнали да си пишат и се договорили да отидат заедно на шопинг.

Новата й приятелка запознала Майса с други млади жени. Също като нея и те били от семейства на имигранти от страни от Изтока и живеели в не много богати, но не и бедни райони на Брюксел. Майса започнала да се вижда с новите си приятелки все по-често. Разговаряли за исляма като цяло и за това как много мюсюлмани са далеч от неговата същина. След това разговорите преминали към Ислямска държава и светлото бъдеще на новия "халифат".

Една от жените в компанията се хвалела, че поддържа връзка с бунтовници в Сирия и понякога пътува при мъжа си, който бил в Ислямска държава.

"Те ми разказваха, че в Ислямска държава няма престъпност и дискриминация. Казваха, че там ще си намеря добър мъж, макар и може би няма да бъде единствената му съпруга. Разсъждаваха за борбата с неверниците, но никога не споменаваха за екзекуции и друго насилие", спомня си Майса.

През следващите седмици новите й приятелки дали на Майса евтин мобилен телефон и й казали да не го показва на никого. На него тя получавала съобщенията за времето и мястото на следващата среща на групата.

"Сега разбирам, че реално нищо не съм знаела за тях. Само имената им. Но тогава това ми беше достатъчно", казва момичето.

Заради срещите Майса все по-често започнала да отсъства от училище, успехът й паднал. По съвет от приятелките си обаче към джилбаба тя добавила и ръкавици и никаб на лицето.

А след това Майса научила, че нейно познато момче, което преди две години заминало да воюва в Сирия, е било убито. "Сестрите" се възползвали от новината, за да засилят натиска върху Майса. "Трябва да изпълниш дълга си и да заминеш за Сирия", настоявали те. Общуването им ставало все по-близко.

Жените не обсъждали нито историята на исляма и неговите постулати, нито политиката, нито положението на мюсюлманите в Европа, нито дори каквито и да са други известни терористични организации. Всичко се въртяло около Ислямска държава.

"Стигнах до момента, в който всичко, което исках от живота, е да замина за Сирия. Вярвах на всичко, което ми казваха. Едва по-късно гледах видеа с екзекуции. Плаках", признава Майса.

През пролетта на 2015 г. приятелките й съобщили на Майса, че в близките дни заминават за Сирия. Тя можела да се присъедини към тях, дори и да няма документи, тъй като „преминаването на границата не е проблем“.

Нещо обаче притеснявало Майса. Все пак тя попитала майка си къде е паспортът й. Родителите, заподозрели, че нещо не е наред, скрили документите. В объркването момичето помолило лидерката на групата да й дадат малко време. Време няма, отвърнала тя. И последвали заплахи: "Aко Майса не тръгне, ще е проследят, нейните роднини и приятели също, и последиците ще са ужасни".

"Сестрите" уплашили момичето. Тя се решила и изхвърлила мобилния телефон на релсите на метрото.

Вече седем месеца Майса не общува с новите си "приятелки". Тя отново пуши, носи дънки, лакира се, на главата си носи хиджаб в ярък цвят. Мечтае да замине от Брюксел за Лондон, да си намери работа в музикалната индустрия.

"Промиха ми мозъка. Моите мисли не мяха мои. Това изобщо не бях аз", казва Майса.

Вербуването през очите на експерти

Историята на Майса е абсолютно типична, с малки вариации тази схема за вербуване се прилага спрямо мюсюлманки в най-различни страни по света.

Кои са цел на пропагандаторите на Ислямска държава? Съвсем млади хора, до 20 години, които преминават през периода на юношеския бунт, смята антропологът Джоан Леман. На младите хора се внушава, че родителите им не разбират нищо от „истинския ислям“. „На обичайния процес на противопоставяне на семейството се придава религиозна окраска“, обяснява експертът.

"Жертва на пропагандата може да бъдат и деца от добри семейства като Майса. Подрастващите, които имат проблеми“, обаче интересуват вербовчиците още повече, защото обикновено отношенията им с родители са обтегнати и на тази струна може лесно да се играе.

Новите „приятели“ обикновено не натоварват вербованите с ненужна информация. Никакви четения на Корана или обсъждане на геополотическата ситуация. Проислямистките групи се стараят да създадат у новите чувството за съпричастност към нещо голямо и важно. „Това като че ли прилича на младежка субкултура, затова и подобни групи играят огромна роля“, смята професор Рик Кулсае, изтоковед от Брюксел, пише Лента.ru.