Според историка живеем в един голям "Кореком", а оплакванията за липса на пари не кореспондират с пълните молове

Популярният историк професор Петър Стоянович направи цветен коментар относно потребителската истерия около намаленията в търговската мрежа. В ефира на предаването "Тази събота и неделя" по bTV той оприличи съвременния "Черен петък" на дефицита по времето на социализма.

"Черният петък днес е като битката за банани преди 10 ноември", заяви проф. Петър Стоянович.

Според него в страната се наблюдава сериозен парадокс. Въпреки че темата за ниските доходи и липсата на средства е постоянно в общественото пространство, потреблението не намалява, а търговските обекти остават препълнени с клиенти.

Живот в "Кореком"

Историкът подчерта, че стандартът на живот в България днес е несравним с този от предишните поколения, въпреки носталгията или оплакванията.

"Ние живеем в един Кореком. Да, не всеки може да си купи всичко, но възможностите са несравними с тези преди 30–40 години", коментира Стоянович.

Той изрази недоумение от факта, че много българите твърдят, че не им достигат средства, но същевременно ресторантите и скъпите магазини са пълни. "Не мога да си го обясня. Аз самият не мога да си го позволя. Завиждам на тези хора", допълни професорът с типичната си ирония.

Работа на няколко места

В анализа си за икономическата ситуация Стоянович засегна и темата за трудовата заетост. Според него времето, в което едно домакинство може да разчита само на една заплата, е отминало безвъзвратно. Той даде личен пример, споделяйки, че работи по 12 часа на ден.

"Работата на повече от едно място отдавна не е привилегия само за студенти или хора с ниски доходи. Това е задължение почти за всеки", категоричен бе историкът.

Според него основният проблем не се корени само в доходите на най-бедните слоеве от населението, а в огромния натиск върху средната класа, която на практика "влачи икономиката напред". Стоянович смята, че голяма част от общественото недоволство се генерира от постоянното сравнение със стандарта в Западна Европа – процес, който социалните мрежи допълнително засилват.

Историкът завърши с призив за по-духовно осмисляне на празниците, чийто смисъл се губи в масовото пазаруване. По думите му, човек все по-често има нужда да се усамоти с "хляб, чаша вино, книга и размисъл", за да усети истинската стойност на празника.