Ново проучване от Университета в Денвър разкрива, че присъствието на куче балансира физиологичната ни реакция при стрес

Кучетата не само са верни приятели, но и се оказват мощен съюзник в борбата със стреса. Ново изследване от Университета в Денвър, публикувано днес от агенция БГНЕС, показва, че присъствието на куче до човека може да повлияе на биологичните механизми на стреса по по-дълбок и балансиран начин, отколкото се е смятало досега.

Изследването е ръководено от Кевин Морис и Джаси Ганденбергер от Института за връзката между човека и животните. Те провеждат експеримент с 40 доброволци - собственици на кучета, които участват в лабораторен стрес тест, включващ публично говорене и математически задачи пред непозната публика.

Участниците са разделени на две групи - едните водят кучетата си, другите ги оставят у дома. Взети са проби от кръвта им преди, веднага след и 45 минути след теста, като се анализират два ключови биомаркера за стрес: хормонът кортизол, свързан с хипоталамо-хипофизно-надбъбречната ос (HPA), и ензимът алфа-амилаза, маркер за симпатоадреналната медуларна ос (SAM).

Както се очаква, участниците с кучета показват по-ниски нива на кортизол – признак за по-умерена стресова реакция. По-интересното обаче е, че само при тях се наблюдава ясен пик на алфа-амилаза – ензим, който сигнализира за нормална активация на нервната система при стрес.

Изследователите посочват, че липсата на такава реакция при участниците без кучета може да е знак за "притъпена" физиологична реакция, наблюдавана често при хора с хроничен или прекомерен стрес.

„Това, че участниците с кучета показаха както умерен кортизолов отговор, така и активна алфа-амилаза, подсказва, че те са били в състояние на ангажираност и готовност за справяне със задачите, но не и в състояние на паника или претоварване“, обясняват авторите.

Проучването е важна стъпка в разбирането на сложната физиология на стреса и потенциала на животните като част от терапии за психично и физическо здраве.

Данните потвърждават и резултатите от други изследвания, според които собствениците на кучета имат по-нисък риск от смърт и по-висока преживяемост след сърдечни инциденти. Причината изглежда не се дължи само на емоционалната подкрепа, а и на реални биологични процеси, които се активират при взаимодействие между човека и кучето.