Териерите и овчарските породи са най-склонни да развият зависимост към игра с играчки

Ако сте виждали куче да поставя пред вас лигава топка с молещ поглед за още едно хвърляне, вероятно знаете колко силна може да бъде страстта им към играта. Сега учени от Университета Vetmeduni във Виена потвърдиха научно това, което много собственици на домашни любимци отдавна подозират – определени кучета развиват поведение към играчките си, което прилича на човешките зависимости.

Поведенческият биолог Стефани Риймер и нейният екип изследвали 105 домашни кучета, за да разберат какво прави играта толкова привлекателна за тях. Всеки стопанин избрал три играчки – топка, плюшена играчка и въже за дърпане – които смятал, че любимецът му харесва най-много. В крайна сметка самото куче решавало коя е любимата му играчка, която после ставала обект на експериментите.

Как протече изследването

В един от тестовете учените поставяли играчката на висок рафт, достатъчно близо, за да я вижда кучето, но извън обсега му. Те наблюдавали реакциите – хленчене, скачане, поглеждане нагоре. В друг експеримент животното трябвало да избере между затворена кутия с любимата играчка и отворен пъзел, пълен със суха храна. За изненада на изследователите, някои кучета напълно игнорирали храната и се фокусирали върху недостъпната играчка.

Измервало се също колко време отнема на животното да се успокои, след като играчката била скрита. Според резултатите, 33 от кучетата показали признаци на пристрастяващо поведение, което напомня на модели, наблюдавани при човешки зависимости. Изследването било публикувано на 9 октомври в списание Scientific Reports.

Играта, а не предметът

"Мисля, че причината кучетата да искат толкова много играчката е всъщност, защото тя е свързана с тази вълнуваща игра", заяви Риймер. "Става въпрос за играта, не за предмета."

Този силен стремеж към игра се наблюдава най-често при териерите и овчарските породи – известни със своята концентрация, енергия и мотивация. Това не е случайно, обяснява изследователката – подобни качества били целенасочено развивани при работните кучета.

Не всички кучета са засегнати

Все пак явлението не е масово. По непубликувани данни от друго изследване, едва около три процента от кучетата могат да бъдат класифицирани като проявяващи зависимо поведение към играчки.

Въпреки че сравнението с човешките зависимости е интересно, учените предупреждават да не се правят директни паралели. И все пак, резултатите показват колко важна и полезна е играта – не само за физическата активност на животните, но и за емоционалната връзка между куче и човек.

"Играта е наистина ценна за връзката куче-човек", подчертава Риймер. "Това е нещо, което трябва да насърчавате."

Любопитен факт: самата Риймер има куче – руска той териерка на име Яри, която, разбира се, има своя слабост – тенис топката.