Повечето деца и тийнейджъри на нейната възраст нямат възможност да пътуват през океана на построена по поръчка на Ротшилд яхта и да говорят пред световните лидери.

А думите на Грета за „откраднатото детство“ не са нищо повече от празен звук. Грета Тунберг е имала прекрасно детство, доколкото това е възможно със синдрома на Аспергер, а занапред действително я очаква забележително бъдеще. Само че не би трябвало да наричаме това „борба с глобалното затопляне“ и още повече „искрен детски протест“. Това просто е един проект, при това много скъп и много циничен, пише Антон Крилов в vz.ru, цитиран от Гласове.

Днес анекдотите и карикатурите стават реалност с плашеща бързина.

Тези дни във Фейсбук се разпространяваше карикатура, на която бе изобразено как се е променяло понятието „експерт“. През 80-те години това е бил учен, в 2000-та - ,журналист, тази година момиче от Фейсбук. Освен това, в началото на септември социалните медии традиционно са пълни с шеги за това как скоро политическите експерти ще бъдат по-малко, защото ще бъдат заети в училище. Хипер емоционалната реч на 16-годишната шведска ученичка Грета Тунберг на световния форум по климата в Ню Йорк бе широко отразена от световните медии. Смелите обвинения, които под аплодисментите на публиката Тунберг хвърляше право в лицата на световните лидери бяха цитирани от всички медийни агенции: „Всичко това не е правилно, аз не трябваше да бъда тук, аз трябваше да бъда на училище в моята страна… Хората страдат, хората умират, цели екосистеми се рушат. Ние сме в началото на масово унищожение, а всичко, за което говорите са парите и приказките за вечен икономически растеж. Как си позволявате!?".

Лидерите се усмихваха и кимаха, те бяха съгласни с това, че е по-добре Грета да е на училище. Освен това, те, както впрочем и останалите хора на планетата, не разбираха много добре защо едно шведско момиче, станало известно понеже не ходи на училище заради борбата с измененията на климата,

изведнъж стана главен „нюзмейкър“ на едно толкова сериозно мероприятие за възрастни

и защо нейното мнение трябва да интересува някой, освен родителите и съучениците ѝ.

Грета Тунберг напомня за американската активистка от 80-те години Саманта Смит и нейната съветска колежка Катя Личова. Тогава на мнозина не им беше ясно защо някакво американско момиче, а след това и някакво съветско момиче ги приемат във вражеска страна с почести. Но все пак, тогава хората се радваха, защото момичетата бяха искрени и защото всяко разведряване предизвикваше положителни емоции и от двете страни на желязната завеса. На Грета Тунберг обаче ѝ липсва главното, което имаха Смит и Катя: тя не изглежда естествено. Това, което в нейния случай изглежда подозрително е, че вероятно не са избрали просто така това момиче и в сегашните реалии това подозрение се превръща в сто процентова увереност.

Лично Грета по-скоро е искрена, вземайки предвид медицинската ѝ диагноза.

Хората със синдрома на Аспергер (психично разстройство от спектъра на аутизма, характеризиращо се с типичен, силен, почти маниакален интерес към дадена област. Съпътстван е от ограничени и повтарящи се модели на поведение и интереси - б. пр.) не са склонни към мистификация и преднамерени лъжи. Напротив, те говорят това, което мислят без значение пред кого. А това как това заболяване помага на Грета да пътешества по международни форуми и да прави изказвания по темата за промените в климата, прави крайно неприятно впечатление за подготвен сценарий на много слаба и скъпа пиеса.

Така например, от Швеция до Ню Йорк тя се придвижи с яхтата „Малиция II“, известна преди това с името „Едмонд дьо Ротшилд“. Това име на яхтата е сложено по желание на първия ѝ собственик и работодател на Еманюел Макрон, Бенжамин дьо Ротшилд. За пътуването е избрана яхта, тъй като Тунберг не лети със самолети, защото те оставят много големи „въглеродни следи“. По време на пътуването през Атлантика по искане на Грета е бил спрян и дизеловият двигател на яхтата, който би трябвало да работи на подобно плавателно средство с оглед обезпечаване безопасността на плаването. Умно момиче, за всичко е помислило? Вярно, че пътуването с платна не оставя въглероден отпечатък. Но производството на съвременните яхти от въглеводородни пластмаси, да не говорим за платната от кевлар, оставят много по-сериозен въглероден отпечатък, което обстоятелство неизвестно защо екоактивистите игнорират. Така както предпочитат да не забелязват, че производството и последващата утилизация на слънчевите батерии замърсяват природата не по-малко, отколкото традиционните методи за получаване на електричество.

Цената на яхтата е 4 млн. евро, а един трансатлантически рейс струва около 40 хил. евро.

Затова няма нищо чудно, че Доналд Тръмп в своя туит нарече Грета Тунберг „щастливо момиче“.

Повечето деца и тийнейджъри на нейната възраст нямат възможност да пътуват през океана на построена по поръчка на Ротшилд яхта и да говорят пред световните лидери. А думите на Грета за „откраднатото детство“, не са нищо повече от празен звук. Грета Тунберг е имала прекрасно детство, доколкото това е възможно със синдрома на Аспергер, а занапред действително я очаква забележително бъдеще. Разбира се, ако не се намеси природата, както беше в случая със Саманта Смит, чийто самолет се разби поради лошо време и пилотска грешка. Но и тогава, мъртвата Грета Тунберг ще бъде още по-полезна за „борбата с глобалното затопляне“, отколкото ако е жива.

Но все пак искаме да вярваме, че момичето действително го очаква светло бъдеще, с много дни и месеци яхтинг, срещи със съмишленици, речи в парламентите и университетите и т.н. Само че не би трябвало да наричаме това „борба с глобалното затопляне“ и още повече „искрен детски протест“.

Това просто е един проект, при това много скъп и много циничен.

И разбира се, въобще не ми се иска да живея в света на победилата мечта на Грета Тунберг, в който ще бъдат избити домашните животни, а хората ще престанат да летят със самолети и ще се придвижват между континентите на яхти от въглеводородна пластмаса. Разбира се, само тези, които имат пари.