Прекратено е делото за убийството на 81-годишния Борис Борисов, който е наръган с нож 17 пъти от внука си Берон в Русе.

Тежко психическо заболяване на обвинения млад мъж е причина папките по случая да бъдат пратени към архив. Сюжетът на криминалното престъпление прилича на десетки други битови убийства, но с една огромна разлика - извършителите на повечето от тях са здрави, осъзнават какво са направили и могат да носят наказателна отговорност за това, пише България Днес.

Трагедията в семейството на известните русенски художници Роберто Андреев и Соня Чурова обаче има съвсем различни измерения. Техният 27-годишен син Берон от близо 11 години е с доказано психично заболяване. Това не се оказва достатъчно основание за изпращането му в болница, вместо да седи в килия пет месеца, докато се чака експертиза за състоянието му. Всичките молби на родителите за преместване на сина им в специализирано лечебно заведение остават без резултат.

Експертизата за състоянието на задържания приключва преди дни. Заключението сочи, че Берон е невменяем по време на извършване на престъплението, т.е. той не е осъзнавал какво върши и не е могъл да контролира действията си. Едва след приключването на повторната експертиза обвиненият е настанен в Центъра за психично здраве в Русе.

За последен път младият мъж е изписан от психиатрията в града на 9 януари 2018 г. Въпреки няколкомесечното лечение Берон остава неспокоен. Родителите му са непрестанно около него, тъй като синът им отказва да взема лекарствата си. Близо месец и половина по-късно, на 26 февруари, Берон слиза един етаж по-надолу в блока, при дядо си Борис, и го убива с нож. Болестта го карала да вярва, че възрастният мъж му сипва отрова във водата и нарочно го кара да я пие. С туристически нож Берон наръгал 17 пъти дядото. Съседи чуват виковете на стареца, отиват и виждат Берон да стои като замръзнал до мъртвото тяло. Полицаите заварват момчето в същото положение. Берон е арестуван и обвинен за убийството на дядо си.

"Синът ми се влошаваше много бързо, защото в ареста няма контрол над лечението. Дават му се хапчета, но той не ги пие. В ареста страда от болестта си и заради липсата на контрол над лечението. Опасността за него е голяма, защото след всяко поредно влошаване може да няма ремисия и да бъде обречен, да остане в лечебно заведение до края на живота си", обяснява майката Соня.

Борбата на семейството с болестта на момчето - параноидна шизофрения, започва преди 11 години и в нея се включват специалисти от всички възможни клиники, съобщава БНР. Проблемът обаче се задълбочавал с времето, тъй като пациентът сам намалявал и избягвал да взема лекарствата си. Състоянието на такъв болен, макар и обвиняем, не е от компетенцията нито на прокуратурата, нито на полицията, а изключително здравен казус, твърдят специалистите. Сред тях е и директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова. Тя не е експерт по конкретния случай, но има принципна позиция за отношението към психично болните хора от страна на правоохранителната и правораздавателната система.

"Защо не е настанен веднага в Ловешкото съдебно отделение, където хем да бъде лекуван, ако има нужда, хем да бъде под наблюдение и да се направи тази експертиза, а седи в ареста?", пита д-р Гълъбова. Според нея адекватната реакция при налична анамнеза е можела да бъде предприета в рамките на 2 дни.

"Не можем да мислим, че това е симулант, при положение че има много хоспитализации през годините. Когато говорим за отношението, трябва да продължим и за правата на психично болните и как те се спазват. Килиите на арестите категорично се отразяват негативно на психиката", коментира Гълъбова. Парадоксално е според нея, че се грижим повече за извършителите на престъпления, отколкото за психично болните, извършили противоправни деяния, без това да е техен съзнателен избор.

Мафиоти на свобода

Куп изпечени престъпници се радват на свободата си благодарение на милостта на правоохранителните органи. Най-известните сред тях са дупнишките мафиоти Пламен Галев и Анегл Христов - Братя Галеви, които престояха за кратко в ареста и бяха пуснати срещу по-леки мерки от задържане под стража. Галеви се радваха на свободата си, докато течеше делото срещу тях за рекет. Когато ги осъдиха, те вече бяха духнали от страната и все още се издирват от Интерпол.