Нощта на 21 срещу 22 декември е най-дългата нощ в Северното полукълбо.

Това е първият ден на астрономическата зима, но всъщност е и първият ден, в който светлината започва отново да печели „територия“ пред тъмнината.

Хилядолетия преди нас предците ни са почитали тази най-дълга нощ като „рожденият ден на слънцето“, пише Една.

Неслучайно християнската църква празнува раждането на Христос Спасителя толкова скоро след зимното слънцестоене – най-подходящият момент да се роди Надеждата.

В различните краища на света, през различните епохи, хората са отбелязвали зимното слънцестоене по различен начин.

Всъщност май не е бил толкова различен, защото навсякъде – от Древен Рим до Скандинавските страни, от Полша до Пакистан, хората са палели огньове в чест на слънцето.

Така са вярвали, че „дават сила“ на небесната звезда, която съвсем скоро ще им даде така нужната за живота светлина и топлина.

Разменяли са си храна, за да е следващата година плодородна. 

В българската традиция Зимното слънцестоене се отбелязва от празника Игнажден. Той символизира раждането на новото слънце.

Запалете и вие днес повече свещи в дома си. Нека светлината си проправи път в мрака, днес е рожденият ден на слънцето.

Мистерията на зимното слънцестоене

Всъщност в много древни вярвания именно със зимното слънцестоене, което се пада на 21 декември, е започвала Новата година. Още древните Египтяни, за които Богът Слънце е бил върховният бог, почитали този ден, наричайки го Деня на непобедимото Слънце – период от годината, когато слънцето отново възвръща силите си.

Тъй като това е най-краткият ден за сметка на най-дългата нощ, древните вярвали, че слънцето е на ръба на силите си и трябва да му дадат нужните жертви, за да може то отново да изгрее с пълната си сила, научаваме от Мила. Обикновените хора се страхували, че едва ли не, ако жреците не направят каквото е нужно да омилостивят слънцето, то ще си отиде завинаги. Затова се изпълнявали специални ритуали, с които се вярвало, че се помага на слънцето да се прероди и така се поставяло началото на Новия ден.

Как обаче древните са определяли точната дата, като не са имали съвременни календари? Разбира се – по циклите на природата.

Друидите например изграждали светилища от камъни като известния Стоунхендж, който и до днес се счита за мистичен календар, защото първите лъчите на изгряващото слънце осветяват точно определен камък както на лятното, така и на зимното слънцестоене. Вярвало се също, че тези, които били избрани да служат на Богинята майка, били със специални заложби и усещали настъпването на такива важни дни с всяка фибра на тялото си.

За друидите денят на зимното слънцестоене бил един от най-значимите празници. Техните традиции повелявали хората да се подготвят за това духовно пречистване, като поне две седмици преди това са на пост. Едва ли е учудващо, че точно по същото време се пости и в християнските традиции.

Жреците обаче учели, че посветените трябва да прекарат нощта срещу деня на слънцестоенето будни навън, независимо от студа. Най-често цяла нощ се извършвали свещени ритуали в светилищата от издигнати камъни, а на сутринта се вярвало, че всички посрещат първите слънчеви лъчи като преродени.

Зимното слънцестоене имало огромна роля и във вярванията на маите. Неслучайно само преди година светът беше изпаднал в истерия за „края на света“, който трябваше да се състои на 21 декември. Датата съвсем не е случайна, а се е смятала от маите за свещена. Всяка година те отбелязвали на нея започването на Нова ера.

Теориите на древните всъщност много си приличат, защото за тях на тази дата е трябвало да се отдаде почит на житейския кръговрат, и то неизмерим просто с човешки живот, а с кръговрата на Вселената.

Древните гърци например именно на 21 декември отдавали почит на Дионисий с пиршества, танци и дори с оргии. Римляните изпълнявали почти същите обичаи, но в името на Сатурн.

Днес не ни остава нищо друго, освен сами да си изберем как да отдадем почит на Слънцето – дали с молитви, дали с ритуали, дали с пеене, танци или със секс. Все пак всеки отдава почитта си както може.