Традицията повелява на трапезата да присъстват варива, които набъбват при варене

Православната църква и българският народ почитат днес, 30 ноември, паметта на Свети всехвален апостол Андрей Първозвани. Празникът, известен още като Андреевден, отбелязва началото на зимния цикъл от празници и е съпроводен с множество именници и колоритни народни обичаи.

Повод за празнуване имат всички, носещи имената Андрей, Андреа, Андрейка, Андрея, Андриян, Андрияна, Андро, Дешка, Първан, Силен, Храбрин и Храбър.

Първият апостол на Христос

Свети Андрей се нарича Първозвани, защото е първият от апостолите, повикан да тръгне след Христос. Той е брат на Симон (Петър) и родом от Витсаида. Първоначално ученик на Йоан Кръстител, Андрей става свидетел на думите на своя учител при река Йордан: „Ето агнецът Божий!“, посочвайки Исус.

Според Евангелието, Андрей веднага последвал Спасителя и съобщил новината на брат си Петър с думите: „Намерихме Месия!“. По-късно, при Галилейското море, Христос се обърнал към двамата братя рибари с призива: „Вървете след мене, и аз ще ви направя ловци на човеци“. От този момент те стават неизменни спътници на Христос, свидетели на неговите чудеса, смърт и Възкресение.

Едрей и поверието за мечката

В българския народен календар Андреевден заема важно място като граница между есента и зимата. В много краища на страната празникът е наричан още Едрей или Мечкин ден. Вярва се, че Свети Андрей е покровител на мечката, като преданията разказват, че той се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата.

Народната астрономия и фолклор свързват датата с надеждата за светлина. Според старата българска поговорка: „На Едрей денят започва да наедрява колкото едно просено зърно“. Традицията повелява на трапезата да присъстват варива – царевица, боб, леща или жито, които набъбват при варене, символизирайки растежа и плодородието.