Земеделски календар и уникален барелеф с образа на бременна жена показва новата експозиция, посветена на праисторическата епоха, която подреди Русенският исторически музей. Част от находките се представят за първи път, като някои от тях нямат аналог в България.

Най-старите предмети датират от времето на ранния неолит, около 6200 г. пр.Хр. Те са от село Копривец и представляват два съда и няколко култови масички с квадратна форма. "Предполагаме, че това са умалени модели на жертвеници или поставки за керамични лампи, които са се слагали в домове в хората от онова време", разказа археологът Димитър Чернаков.

Други интересни находки в експозицията са четирите златни предмета, които са от времето на най-старото златно съкровище в света, открито във Варненския некропол. Към него е добавена и една особена тесличка от жадеид - минерал, с който се отсича или измачква златото. Брадвичката е намерена в навеса на пещерата Водна край село Табачка, което навежда специалистите на мисълта, че в района е имало център за обработка на мед и злато.

Изключителен интерес представлява и керамичен барелеф от светилището в Русенската селищна могила. Фигурата, макар да не е цяла, представя бременна жена. Предполага се, че тя е въплъщение на Великата богиня майка, а може и да е израз на материален култ към плодородието в праисторията. "Такава фигура до момента, с такива размери и с такава визия, няма в праисторически обекти и с това нашият музей се гордее. Тя датира от периода 4300-4200 г. пр.Хр.", обясни Чернаков.

Сред находките от Русенската селищна могила има и плочки, върху които не са изобразени орнаменти, а знаци. На една от тези плочки е показано календарно изображение на непълен земеделски календар, който измерва цикъл от времето на засяването, отглеждането и прибирането на реколтата. Този цикъл е траел от 104 до 110 дни, като е отбелязан върху самата плочка със знаци.

В халколитния некропол край село Кошарна са намерени още няколко любопитни експоната. Единият е гроб, в който скелетът е положен в утробна поза, а другите представляват колективна находка от съдове. "Такава находка е прецедент в проучените до момента 37 некропола от каменно-медната епоха. Съдовете са открити в едно депо за керамични съдове, което е било с размери 1,50 на 1,50 м, от керамика. Това е била една малка постройка, подобна на пещ, и тези предмети са служили за древни поменални и погребални обреди. Предполагаме, че те умишлено не са били връщани в селището, а са оставяни там за упокой на починалите", разказа археологът. Находката е от 4300-4200 г.пр.Хр.