Русенският актьор беше не само талантлив артист, но и невероятен човек

На 84-годишна възраст ни напусна Иван Самоковлиев - един от най-обичаните русенски актьори, съобщиха от Драматичен театър "Сава Огнянов". Театралната общност в крайдунавския град и многобройните почитатели на таланта му скърбят за загубата на този изключителен творец.

"Той беше не само талантлив артист, но и невероятен човек с голямо сърце и безкрайна отдаденост към театъра и киното. През своята дълга и успешна кариера той остави незабравими следи в сърцата на хиляди зрители със своите изпълнения и роли", споделят от русенския театър.

Творческият път на Иван Самоковлиев започва след завършването на ВИТИЗ. Между 1970 и 1986 година актьорът "избухва" на сцената на Плевенския театър, където работи цели 16 сезона. Още тогава неговата игра се отличава от преобладаващите тогава стилове - реалистично-битовата органичност и романтичния патос.

През 1986 година по покана на изтъкнатия режисьор Слави Шкаров, Самоковлиев се присъединява към трупата на Русенския театър. В продължение на над 35 години той се превръща в един от водещите актьори на сцената, където изиграва множество незабравими роли.

Звездни роли на русенска сцена

Сред емблематичните образи, които Иван Самоковлиев създава в Русе, са Филип Преображенски от "Кучешко сърце" по Михаил Булгаков, д-р Бок от "Сватба" на Елиас Канети, Иван Гамаша от "Суматоха" на Йордан Радичков, Жевакин от "Женитба" на Гогол, Учителят от "Урокът" и Дебелият господин от "Картината" на Йожен Йонеско, Уили от "О, щастливи дни" на Самюел Бекет, Лазар от "Тайното евангелие" на Стефан Цанев и "Тимон от Атина" на Шекспир.

Самоковлиев е бил не само актьор, но и талантлив драматург. Негови пиеси са "Няма да я дам, няма да я дам…", "Асансьор на първия етаж", "Три нюанса, или последните дни на Казанова", както и монодрамите "Страстите ни блудни" и "Когато луната изгрява…". Всички те са имали сценична реализация в Русенския театър.

Принос в българското кино

В киното Иван Самоковлиев също оставя своя отпечатък с участия във филмите "Дело 205/1913", "Уют", "Корави старчета" и други. В телевизионния сериал "Недадените" той впечатляващо се превъплъщава в образа на духовния учител Петър Дънов.

Неразделна част от творческия и житейския път на актьора е била съпругата му Виолета Радкова - художничка и сценограф, която е била негова партньорка и вдъхновител до последно. През последните седмици тя отправи призив за даряване на кръв за лечението на съпруга си.

С кончината на Иван Самоковлиев театралната сцена губи един от своите ярки таланти, чийто принос към българската култура ще остане незабравим.