Защитават финансовата свобода с промяна в основния закон

Правителството планира нови мащабни промени в Конституцията на Република България, които предвиждат възстановяване на пълните правомощия на президента при съставяне на служебен кабинет, гарантиране на разплащанията в брой и дълбока реформа във Висшия съдебен съвет. Намеренията са заложени като приоритет в управленската програма на кабинета.

Свобода на разплащанията

Една от основните изненади в правителствената програма е намерението плащанията в брой да получат статут на конституционно защитено право. Целта на тази промяна е да се гарантира "правото на разплащания в брой като елемент от икономическата свобода".

Мотивите в документа сочат, че с вписването в основния закон ще се осигури "защита на финансовата свобода на потребителите и гарантиране на достъпа до алтернативни платежни средства чрез конституционна защита на плащанията в брой".

Правомощията на държавния глава

Изпълнителната власт предвижда и сериозна ревизия на последните конституционни промени, засягащи институцията на държавния глава. Планира се възстановяване на свободната преценка на президента при назначаването на служебно правителство.

Това означава отпадане на въведения наскоро модел на "домова книга", при който държавният глава беше задължен да избира служебен премиер от строго ограничен списък с висши държавни длъжности. Същевременно се запазва правилото Народното събрание да бъде постоянно действащо и да не се разпуска по време на служебната власт.

Ротации във Висшия съдебен съвет

Най-обемната част от предвидените промени за пореден път засяга съдебната система. Според документа на кабинета, настоящата рамка създава ограничения пред възможностите за дълбока реформа и институционален баланс. Затова се предлага обществен и професионален диалог за промени, които могат да бъдат приети от обикновено Народно събрание.

Предвижда се въвеждане на ротационен принцип за обновяване на състава на Висшия съдебен съвет, по модел, сходен с този на Конституционния съд. Идеята е да се гарантира приемственост и да се ограничи политическото влияние.

За избор на членове на съвета от парламента вече ще се изисква квалифицирано мнозинство от три пети, за да се постигне по-широк консенсус. Планира се и създаване на механизъм, чрез който актовете на Висшия съдебен съвет да могат да бъдат оспорвани пред независим орган.

Програмата включва още:

• Възможност за предсрочно освобождаване на членове на съвета при тежки нарушения;

• Преосмисляне на ролята на Инспектората към съдебния съвет;

• Преразглеждане на мястото на следствието;

• Нови правила за мандатите на административните ръководители;

• Прехвърляне на управлението на съдебните имоти към министъра на правосъдието;

• Процедура за предсрочно освобождаване на съдия от Конституционния съд при системни нарушения.

Очакваните ефекти от тези мерки са описани като "създаване на гаранции срещу кадрови произволи и засилена лична отговорност" и "разтоварване на магистратите от неприсъщи стопански функции".