Социалните партньори не се разбраха в Министерството на финансите

Синдикатите категорично отказват минималното възнаграждение в България да бъде обвързано като 50 процента от основната средна заплата, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров днес след преговори в Министерството на финансите.

Второто заседание на работната група за изработване на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата премина без окончателно съгласие, а диалогът между социалните партньори и държавата ще продължи на 17 август. Според ръководството на КНСБ настоящият подход за изчисляване е ненадежден заради липсата на контрол върху бизнеса.

"Никога не сме давали и няма да дадем съгласие минималната заплата да е 50 процента от основната средна," посочи Димитров. Той изрази силно недоверие към новия електронен трудов запис, който функционира от два месеца. Синдикалистът попита риторично кой контролира бизнеса, когато не регистрира увеличението на основната заплата на работниците, тъй като това пряко изкривява процеса по определяне на националната основна средна заплата.

Четири критерия определят новия механизъм

Работната група се е върнала към обсъждането на четири основни индикатора с равни тегла, които да направят измерването по-реално. За следващата 2027 година най-вероятно ще се използва ръстът на индекса на потребителските цени на малката потребителска кошница, вместо цялостната издръжка на живота.

"Получихме съгласие от вицепремиера Донев и шефа на НСИ, че есента през съответната бюджетна процедура, и с промяна в Закона за статистиката, за 2027 година ще бъде възложено на статистическия институт да разработи национална издръжка на живота и оттам насетне да започнем да я мерим," обясни Пламен Димитров. Очакванията са догодина по това време Националният статистически институт вече да разполага с готов индикатор за издръжката на живота, който да се приложи за Бюджет 2028.

Останалите три критерия обхващат различни икономически параметри. Вторият индикатор ще измерва общото равнище на възнагражденията през медианната заплата и нейния ръст. Третият ще отчита ръста на средната годишна брутна заплата за година назад. Четвъртият критерий ще проследява дългосрочния ръст на националната производителност на труда, като работодателите и синдикатите са постигнали съгласие това да става на базата на седемгодишен период назад.

Очаквания за ръст до 680 евро

Въпреки липсата на окончателно споразумение за самия механизъм, лидерът на КНСБ изключи възможността минималното възнаграждение да остане замразено на сегашните си нива.

"Смятам, че правителството ще намери начин да стигне до по-високи нива. Моите очаквания са да е между 670-680 евро," прогнозира президентът на КНСБ в края на заседанието.