Български писатели с писмо до държавата.

Те поискаха да получават финансова подкрепа за всяка тяхна книга, взета от библиотеката или преснимана на ксерокс, информира NOVA.

Ако ги нямаше тях, нямаше да има "Време разделно", "Физика на тъгата", "Възвишение". Повече от 30 от най-значимите автори у нас застанаха зад едно писмо - сред тях са Антон Дончев, Алек Попов, Владимир Зарев, Георги Господинов, Милен Русков - хора, на чиито плещи се крепи съвременната българска литература.

И сега законът за авторското право предвижда писателите да получават отчисления за отдаването на техни книги в библиотеките или преснимането им на ксерокс. Но на практика няма механизъм, по който това да се случва.

„Просто без тази работа се превръщаме в една духовна пустиня”, смята Алек Попов.

А писателите са тези, които могат да утолят жаждата ни. Напоследък – все по-често и с все по-впечатляващи заглавия.

„Проблеми в отношенията между читателя и писателя общо взето няма. Даже напротив – в момента, бих казал, българската литература се радва на подем – един засилен интерес от страна на читателите, което е много хубаво”, коментира Алек Попов.  

Приходите от българската литература обаче не растат наравно с интереса към нея.

„За мен също като писател колкото повече хора могат да прочетат книгите ми, но от друга страна – все пак, нещо трябва да се връща и при хората, които създават тези неща, защото в противен случай те не биха могли да ги създават”, заяви още Алек Попов.

Подкрепа авторите получават от  разпространението в книжарниците.

По различен начин стоят нещата с библиотеките. Затова писателите пишат, този път не книги, а писмо. И питат:  Когато една песен се слуша по радио, в ресторант или на обществено място, носителите на авторски права получават отчисления. Защо това да не се случва книгите?

„Вие знаете, че за 10 лева не мога да купя и една книга дори”, коментира Райка Христова, директор на Регионална библиотека – Благоевград „Димитър Талев”.

Точно толкова струва годишната карта в благоевградската библиотека.

„Бюджетът ни е ограничен, ние купуваме, гледаме всяко ново актуално заглавие да бъде купено, да бъде предоставено на нашите читатели и как ще станат тези отчисления, аз просто не мога да си го обясня това”, обяснява Христова.

Една от идеите е парите да идват от специално създаден фонд.

„Общата идея е, когато правиш такова ксерокопие е част от парите, които се плащат за ксерокс, отиват в съответния фонд. Както и когато купуваш такъв ксерокс, някакви два процента отиват в този фонд”, заяви Алек Попов.

От фонда, освен авторите, повече пари ще получават и библиотеките, така че да попълват лавиците си с нови заглавия. Допълнителни средства във фонда могат да постъпват и ако натам се насочват сумите от ДДС върху книгите.