Историкът разкри как три вълни на разрушение са нанесли непоправими щети на културното ни наследство

Австро-унгарското културно влияние е оставило траен отпечатък върху облика на България, но това безценно наследство постепенно изчезва. Това сподели историкът проф. Петър Стоянович в последното издание на предаването "Тази събота и неделя" по bTV.

"Шлифовката на България е австро-унгарска. Под Австро-Унгария трябва да разбираме и огромния имперски конгломерат от днешна Украйна, Северна Италия. Практически няма сграда, няма град в България, които да не са докоснати от чех, австриец, маджарин и италианец", заяви Стоянович в ефира на bTV.

Според историка, това важно културно наследство, което определя облика на много български градове, е подложено на постоянно намаляване и разрушаване. Той открои две значими културни вълни на централноевропейско влияние, които са формирали архитектурния и културен облик на страната ни – една в края на XIX век и втора, свързана с модерността, до 40-те години на XX век.

"Това са две различни школи, но те съжителстват по симпатичен начин", обясни проф. Стоянович, добавяйки че тези две културни вълни са допринесли значително за европейския облик на българските градове.

В своя анализ историкът посочи три основни вълни на разрушение, които са нанесли непоправими щети на това ценно културно наследство. Първата е свързана с бомбардировките от Великобритания и САЩ по време на Втората световна война – акт, който той определи като "престъпно деяние, напълно нелогично и от политическа гледна точка".

Втората вълна на разрушение е свързана с политиката на комунистическия режим след 9 септември 1944 г. Въпреки че режимът е успял да запази някои елементи от културното наследство, в повечето случаи е нанесъл "непоправими щети на недвижимото културно наследство в големите градове и на първо място в София", отбеляза професорът.

Третата и последна вълна на разрушение, която продължава и в наши дни, е свързана с "нежеланието прекрасните сгради да бъдат възстановени и реставрирани". Стоянович критикува съвременните нагласи, при които хората предпочитат да разрушат стара къща, за да построят "лъскава кооперация".

"Да не говорим за новобогаташите – там нещата са престъпно нехайство", допълни историкът.

В заключение на своя анализ проф. Стоянович опроверга популярния мит, че София някога е била или ще бъде "малката Виена". По думите му, австрийската столица е "изграждана столетия, с много повече пари и възможности, с много по-малко разрушения", което я отличава съществено от българската столица.