Психологът настоява за ранно развиване на емоционална интелигентност у дома

Агресията сред подрастващите не е резултат от една конкретна причина, а се дължи на сложно съчетание от деструктивни фактори, информират от БНР. В интервю за Радио Кърджали пред водещата Билге Мехмед, психологът Петър Попов прави детайлен анализ на проблема с детското насилие, който засяга все по-тежко българските семейства и училища.

Корените на гнева

Според специалиста основният двигател на проблемното поведение е липсата на изградени умения за разпознаване и управление на емоциите. "Агресивното поведение често е външен израз на вътрешни емоционални затруднения", категоричен е Петър Попов. По думите му, когато юношите не могат да осмислят своя гняв или непрестанна тревожност, те ги манифестират чрез физическа или вербална атака към околните.

Огромно влияние върху формирането на тези реакции оказва семейната среда. Моделите на поведение, които децата наблюдават зад затворени врати, често се пренасят директно в класната стая. Ако у дома липсват ясни граници и позитивен пример от възрастните, агресията лесно се превръща в норма за решаване на ежедневните конфликти.

Дигиталният фактор и натискът на средата

Освен семейството, сериозен катализатор на насилието се оказва неконтролираното потребление на дигитално съдържание. Непрекъснатият достъп до виртуални платформи често изкривява представата за реалността при подрастващите. Този феномен се засилва допълнително от спецификите на юношеската възраст, която се характеризира с висока импулсивност и непреодолима нужда от външно одобрение.

В опит да се интегрират в определени социални групи, младежите нерядко възприемат агресията като ефективно средство за утвърждаване на авторитет сред връстниците си. Комбинацията от тези елементи води до натрупване на тежък психологически стрес, който избива в крайни прояви.

Тревожната картина у нас

Разширеният анализ на ситуацията показва, че наблюденията на психолога са подкрепени от стряскащи официални данни на национално ниво. Статистиката сочи, че над 1300 момчета и момичета в страната са преминали през детските педагогически стаи само в рамките на една година заради регистрирани прояви на насилие и системен тормоз.

Мащабът на проблема се потвърждава и от проучвания на Българската академия на науките (БАН). Според техните данни цели 87% от учителите у нас са ставали свидетели на вербална агресия между ученици, а близо половината са наблюдавали директни физически сблъсъци. Успоредно с това, данни на УНИЦЕФ категорично поставят страната ни в челните десетки на Европа по разпространение на училищния тормоз.

Пътят към превенцията

Специалистите са категорични, че етикетирането на проблема просто като "лошо възпитание" не води до трайни решения. Според Петър Попов, най-ефективните подходи за справяне със ситуацията изискват активни действия далеч преди ескалацията на гнева.

Те включват ранно развиване на емоционална интелигентност, въвеждане на ясни и последователни правила у дома и изграждане на здравословна среда за развитие. Според психолога, балансираното използване на мобилни устройства и насърчаването на реални социални умения са ключовите стъпки за овладяването на тази нарастваща криза сред младите хора.