Политологът Стивън Лонг анализира действията на службата в Албания по време на Студената война

Нова книга на политолога Стивън Лонг развенчава десетилетния мит, че съветският шпионин Ким Филби е виновен за грандиозния провал на съвместните тайни операции на ЦРУ и МИ6 в Албания по време на Студената война, съобщават от БГНЕС. В изданието, озаглавено „Богата реколта от горчиви плодове“, авторът доказва с архивни документи, че истинската причина за краха на мисиите срещу диктатора Енвер Ходжа е хаосът и самоувереността в западните разузнавателни служби, а не издаване на тайните от Москва.

Хаос в службите

В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век САЩ и Великобритания организират поредица от секретни мисии, спускайки с парашути агенти в Албания. Докато официалната версия дълго време хвърля вината за провала върху Ким Филби, Лонг разкрива различна картина. Ранните структури на ЦРУ и МИ6 са далеч по-неорганизирани от бюрократичните машини, в които се превръщат по-късно.

За да съберат надеждна информация за стабилността на режима на Енвер Ходжа, службите набират албански емигранти, които обучават в Малта и Западна Германия на работа с оръжие и „изкуството на безшумното убиване“. Още в началото обаче плановете се объркват. Половината от агентите за първия десант през 1950 година се отказват заради вътрешни конфликти, а самата операция е отменена поради лошо време.

При следващия опит американците снабдяват парашутистите с толкова тънки дрехи, че те се оказват „напълно неподходящи за изключително студените и влажни зимни условия“, отбелязва авторът.

Смъртоносни грешки

Лошата логистика е само началото. Полски екипажи на немаркирани самолети често оставят групите далеч от целта. При един от случаите оборудването пада в близко село, унищожавайки всякаква секретност. При друга мисия агентите откриват, че командирът им е „пиян от уискито, дадено му преди мисията, за да успокои нервите си“.

Основната причина за катастрофалните резултати обаче е липсата на професионализъм сред самите албански агенти. Доклади сочат, че някои „не можели да различат танк от трактор“, а много открито обсъждали мисиите си. Тези „приказки на чашка“ бързо достигали до комунистическите власти, които просто ги причаквали на местата за десант.

Самоувереността на ЦРУ влошава ситуацията. Служител на агенцията по-късно признава, че някои колеги били „толкова показни, сякаш се опитваш да представиш катедралата „Свети Петър“ като тайна операция“. Дори когато екипите попадат в плен и не дават правилните кодови отговори по радиото, американските ръководители отказват да приемат провала и продължават да изпращат нови хора в смъртоносни капани. Загубите достигат 36 процента в рамките на шестгодишната кампания.

Що се отнася до Ким Филби, американски служител риторично пита: „Защо някой с всичкия си би рискувал такъв актив като Филби за подобна цел?“. Лонг потвърждава, че „казано просто, Албания не си е струвала риска за собствената му сигурност.“

Урокът за Иран

Политологът смята, че този исторически урок е особено актуален днес, на фона на войната с Иран през 2026 година. Въпреки очакванията на Вашингтон за бърз крах, режимът в Техеран укрепва позициите си – сценарий, подозрително близък до оцеляването на Енвер Ходжа.

Още преди началото на конфликта директорът на ЦРУ Джон Ратклиф определя усилията за смяна на режима в Иран като „фарс“. Предупрежденията му обаче остават нечути от администрацията. Според анализа, паралелът е ясен – както в Албания преди десетилетия, така и днес, основната пречка пред успеха не са вражески агенти, а собствената самоувереност на ръководството.