През 1968-а г. отец Димитър Василев от с. Кремене заснема древен надпис в околностите на с. Надарци, Смолянско, разказва Мартин Константинов в prarodinata.blog.

Показва му го местен овчар, а снимките са съхранени в Държавен архив, гр. Смолян. 

За надписа знаем от близо 10 години, публикували сме го и в Интернет (България – люлката на писмеността), но първият опит за откриването му беше неуспешен.

За щастие вторият път сполучихме и днес, петдесет години след откриването му, представям първите съвременни снимки на актуалното състояние на надписа.

Все още е рано да се правят заключения, но на първо време трябва да отбележим няколко важни неща:

1. Надарският надпис съществува и към 14.05.2017 г. е в сравнително добро състояние, което позволява да бъде изследван.
2. Той не е 'игра на природата', произходът му без всякакво съмнение е изкуствен.
3. Правен е с много тънко длето, повечето от знаците са тесни и дълбоки.
4. Знаците имат своите аналози в писмената система на праисторическата култура Винча от територията на Зап. България и бивша Югославия (6 – 5 хил. пр Хр.), както и в надписи като този от Белинташ и Ситово.
5. Макар да е рано да говорим за датиране, много е вероятно надписът да е изсечен с бронзово или желязно длето в по-ново време (бронзът по нашите земи се използва от около 3 000 г. пр. Хр.!), като са използвани по-стари писмени знаци, съхранени през хилядолетията в това диво родопско кътче.

Така или иначе, надписът е факт и е още едно хилядолетно свидетелство за древността на българската писменост (която освен Кирилицата включва още няколко писмени системи и стотици знаци) и за ролята на дедите ни при създаването и разпространението ѝ.