Напоителни системи ще получават компенсация от държавния бюджет като обществено-икономическа услуга

Търговското дружество "Напоителни системи" ще получава 30 милиона лева годишно от държавния бюджет за пренос на вода за нуждите на земеделските стопани. Финансовата компенсация стана възможна след като Народното събрание гласува промени, с които напояването се счита за обществено-икономическа услуга.

Решението идва в критичен момент за българските земеделци, които години наред се борят с липсата на достъпна вода за напояване. Милен Коев от русенското село Тръстеник, който повече от 20 години отглежда зърнени култури, не може да разчита на напояване заради унищожената инфраструктура в региона.

"Тук сме на висока надморска височина. Трябва да копаем 200 метра за сондаж. Консумацията на ток на една помпа и цената на водата, която да извадим, тя е изключително скъпа и прави нерентабилно напояването", обяснява той пред БНТ.

Инфраструктурни проблеми и румънския модел

Земеделските стопани в русенския регион се надяват, че станциите на "Напоителни системи" ще бъдат ремонтирани и водата от река Дунав ще стигне до нивите им, каквато е практиката в съседна Румъния.

"По инфраструктурата канали, тръби, са съборени, стари са, понеже не са работили с години. Трябва да ги възстановим. Би било по-практично с по-малка инвестиция да покриваме по-голяма площ. Няколко села ще могат да се напояват с инфраструктурата на 'Напоителни системи'. Румъния, която вдигна напоителните площи два пъти през последните 10 години, изключително много черпи вода от Дунав", посочва Милен Коев.

Надежди за по-добра реколта

Дори земеделци в близост до водни източници изпитват затруднения. Иван Янев от кресненското село Сливница, чиито насаждения са до коритото на река Струма, може да напоява само част от тях заради ниските водни нива.

"Водата я има що-годе, но заради сушата намалява в канала. Ще викнат багер, който да затвори Струма, за да се повиши нивото на напоителния канал", разказва той.

Янев се надява, че финансовата компенсация на "Напоителни системи" ще се отрази положително на реколтата: "30 милиона за в бъдеще, ако са толкова добри и заинтересовани, да видим дали ще се подобри българското производство и дали ще се помогне на нас, селяните, които ползваме половните води."

Дългосрочна перспектива

Според Милен Коев обаче ще отнеме поне година, докато се възстанови напоителната инфраструктура, за да може да снабди земята му с вода. Дотогава земеделците ще продължат да сеят зърното по-късно, за да избегнат екстремните суши.

Новото решение на парламента представлява развитие на законодателната инициатива от май 2025 година, когато парламентарната комисия прие на първо четене промени в Закона за водите за подпомагане на земеделските производители при разходите за напояване.