България има 24% дълг, а Франция – 114%. Защо тогава Париж държи писалката, а София само кима?

Официалната пропаганда ни казва, че всички сме равни на масата във Франкфурт. Реалността обаче показва, че някои са "по-равни", защото са "твърде големи, за да фалират". Иронията е пълна – държавите, които най-грубо нарушават правилата на фискалната дисциплина, са същите, които диктуват паричната политика на целия съюз.

Числата на несправедливостта

Сухата статистика на Евростат за 2025 година разбива мита за "клуба на отличниците". Ето как изглежда реалното разпределение на силите:

• Франция (Архитект на правилата): Държавен дълг от 114.1% от БВП. Париж отдавна е забравил за Маастрихтския критерий от 60%, но въпреки това френският гуверньор е част от "Първа група" в ЕЦБ и гласува в 4 от всеки 5 месеца.

• Италия (Системен риск): С колосалните 137.9% дълг, Италия е бомба със закъснител в сърцето на еврозоната. Въпреки това, Рим е един от основните двигатели на решенията за лихвените проценти.

• България (Тихият отличник): С дълг от едва 23.9%, България е на първо място по финансова дисциплина в целия ЕС. Ние сме тези, които спазват правилата, но математиката на ЕЦБ ни праща във "Втора група" с по-малка тежест на гласа.

Кой плаща сметката?

Тази структура създава класически "морален риск". Големите икономики имат интерес от по-хлабава парична политика и инфлация, която да "изяде" огромните им дългове. Малките, дисциплинирани икономики като българската, чиито граждани имат спестявания, а не дългове, плащат цената чрез обезценяване на парите си.

В училището на ЕЦБ двойкаджиите са превзели учителската стая. Те определят правилата така, че да не бъдат изключени, докато отличниците стоят на чиновете и се надяват, че инфлационният пожар, запален от големите, няма да изгори техните спестявания.

Истината е, че седим на маса, където сметката винаги се носи от тези, които са живели пестеливо, за да покрият гуляя на онези, които са живели на кредит.