БНБ ще запази консервативен подход към паричната политика

Българската народна банка (БНБ) ще запази консервативен, съсредоточен върху стабилността подход към паричната политика, след като България стане член на еврозоната и заеме своето място в Европейската централна банка. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за авторитетното международно издание "Политико".

Без да се идентифицира с традиционните етикети на "ястреб" или "гълъб", Радев посочи, че ще подкрепя политики, които укрепват устойчивостта, намаляват фрагментацията и опазват ценовата стабилност в еврозоната.

"Ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме намерение да променяме този курс", каза управителят на БНБ в интервюто.

Димитър Радев изрази очакване, че България ще запази политическата и фискалната си дисциплина дори след като присъединяването ѝ към еврозоната разшири възможностите ѝ за заеми. "Фискалната дисциплина е крайъгълен камък в нашата макроикономическа рамка вече повече от четвърт век и това не бива да се променя", подчерта той.

"Процесът на конвергенция трябва да засили, а не да отслаби, дългогодишния ни ангажимент към фискална стабилност", допълни Радев.

Управителят на БНБ отхвърли опасенията, че присъединяването към еврозоната би довело до дългово захранвани разходи, въпреки че страната ще получи по-благоприятни условия за финансиране и по-лесен достъп до международните капиталови пазари.

"Наясно сме, че присъединяването към еврозоната означава възприемане на монетарна рамка, предназначена за целия валутен съюз", обясни той. "Решението е в укрепване на националните политики особено във фискалната и структурната сфера, за да се гарантира устойчивост в рамките на общия паричен режим".

Според Радев новият статут на страната няма да промени коренно нейната икономическа философия. "Ключовото предизвикателство не е дали можем да заемем повече, а дали оставаме ангажирани с използването на дълга по разумен и ориентиран към икономически растеж начин", заяви той.

Димитър Радев отхвърли и притесненията, че дигиталното евро би усложнило влизането на България в еврозоната. Той посочи, че опитът на България с валутния борд, който наложи консервативно управление на резервите и строга ликвидна дисциплина сред търговските банки, поставя страната в добра позиция да се справя с рисковете, свързани с бъдещото дигитално евро.