Тристранката приключи без консенсус за доходите през следващата година

Месечно възнаграждение от 620 евро обрича на постоянни лишения русенския озеленител Павел Божев и семейството му, докато държава, синдикати и работодатели не успяват да постигнат съгласие за ръста на минималната работна заплата. Националният съвет за тристранно сътрудничество приключи днес обсъждането на новия механизъм без консенсус, съобщават от БНТ. Горната граница на най-ниските възнаграждения е закована на 672,80 евро, а финалната дума ще има правителството.

Лишения и невъзможни сметки в Русе

За Павел Божев настоящата минимална работна заплата стига единствено за покриване на битовите сметки и за скромни джобни на децата му. Дори ако от догодина получи очакваните 52 евро отгоре, озеленителят признава, че пак ще бъде принуден да се лишава от най-необходимото.

"Няма за прехрана и за дрехи, и за всичко останало. Много е трудно. Жалко е много, защото до там я докараха", споделя Божев пред камерата на националната телевизия. На въпрос колко трябва да стане минималното възнаграждение, русенецът е категоричен, че сумата трябва да е поне 1 200 евро.

Това обаче е с 520 евро повече от планираното увеличение от 1 януари. Според вече гласуваните от парламента промени, най-ниската заплата няма да е половината от средната за страната, а ще се движи в определен диапазон. Долната граница остава сегашната сума, а горната ще се изчислява по формула на база четири показателя: покупателна способност, медианни брутни заплати, темп на растеж на доходите и производителност на труда.

Със сметките на Павел се съгласява и Петя, която работи като машинен оператор. Тя също е недоволна от заложените промени. "Според мен 1 200 са добра сума – ние работим, ходим по 12 часа и просто се прибираме убити като кучета. Все пак сме на климатици, на село сме на камина – ами дърва – те не са евтини, един камион дърва са 500 евро грубо" – разказва жената пред БНТ.

Синдикати и бизнес се разминават за формулата

Новият механизъм среща категоричен отпор от Конфедерацията на труда "Подкрепа". Главният икономист на синдиката Атанас Кацарчев обяснява, че формулата работи основно с проценти, докато в Кодекса на труда са заложени абсолютни числа.

"Според нас тя ощетява работещите, първо. Второ, не кореспондира с текста на приетия вече Кодекс на труда" – аргументира се Кацарчев. Според неговите изчисления работещите ще бъдат ощетени с поне 20 евро месечно, което формира годишна загуба от 480 евро.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България подкрепят четирите критерия, но настояват за 2027 година минималните възнаграждения да се изчисляват по старата методика, което би осигурило 692 евро. "Този механизъм движи минималната заплата нагоре. Нали, вариации по темата, че ще слезе надолу, няма" – коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на телевизията.

Работодателските организации подкрепят правителственото предложение. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева заявява: "Целта ни не е да ощетяваме когото и да било, а да оформим механизъм, който да позволява участие на социалните партньори и съобразяване както на потребностите на работещите, така и на възможностите на икономиката".

Данъчни промени в държавния бюджет

Предвижда се минималната заплата вече да се определя на два етапа, като ясни параметри трябва да има до 15 август на предходната година, а на всеки три години механизмът ще подлежи на оценка.

Проектът на държавния бюджет за следващата година се очаква да бъде публикуван до края на октомври. Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев коментира пред БНТ предстоящите стъпки: "Работим усилено по финализиране на проектите на бюджетните закони, едва ли изненадвам някого с това твърдение. Тяхното обсъждане в комисиите на Националния съвет за тристранно сътрудничество предстои".

След седмица социалните партньори ще обсъдят и предложените от кабинета данъчни промени, които включват облекчения за родители и данък свръхпечалба.