„Уважаеми дами и господа,

Казвам се Сергей Пенов, член на 33-то дружество "Любен Каравелов" към СБЖ.

Искам да изкажа съжалението си, че изгубих членската си карата. И неблагоразумието си в същия този момент да направя опит и да се възползвам от предложението за почивка на съюзните членове в Международния дом на журналистите във Варна през 2017 г.

Оказа се, че без карта не може - независимо, че при проверката в електронния регистър се установи категорично - редовен член съм, с платен членски внос.

Обяснено ми бе, че трябва да платя три пъти по 24 лв., принципно решение на УС на СБЖ. Обяснено ми бе - същото така - че хората нарочно си губели членските карти. А тя - членската карта - била нещо изключително важно. Загубата й, разбира се - проява на безотговорност. И още, и още.

При заплащане на сумата от 72 лв. днес - 3 юли 2014 г. - поради усложнената процедура - ще я получа някъде към септември. Добре - след като такива са правилата.

...И уважаеми дами и господа,

Почувствах се не човек, а членска карта.

Заявявам, че се съгласих да членувам в СБЖ, не заради привилегиите, които дава членската карта, а заради, да го наречем, чисто творчески подбуди.

Бях поканен от Васил Настев, мой приятел и брат по перо, и от покойния вече Тодор Михайлов. Два пъти г-н Михайлов по негова инициатива ме номинира за награди на СБЖ.

Моята скромна личност - отново по покана на Тодор Михайлов - бе представена в първи брой на челната страница на изданието на 33-то дружество "Любен Каравелов" към СБЖ „Информационен лист”. Цитирам: "Сергей Пенов - журналист, поет и издател, който разказва за журналистическата си и издателска работа в издания като „Кураж”, „Медицински магазин”, „Стоматологичен свят”.

Какъвто и да съм, това съм аз - на картата е единствено моята снимка.

В заключение, да ви кажа откровено, вината около тази ситуация е изцяло моя - приех предложението за почивка като оферта, а не като привилегия. Привилегии не съм ползвал нито преди, нито ще ползвам сега.

Ще си почивам на свободни начала така, както съм го правил цял живот.

И тъй като пътят на жалката ми членска карта изглежда твърде нелогичен и изцяло бюрократичен, смятам да го прекъсна.

Приемете това писмо като заявление в този смисъл - с днешна дата.

Приятно лято!

С. Пенов“