Находката край Русе датира от ранната желязна епоха

Останки от кон, живял преди около три хилядолетия, попълниха фонда на Регионалния исторически музей в Русе. Находката, представляваща долна дясна челюст, е открита във водите на река Дунав в непосредствена близост до сградата на Морска администрация - Русе. Тя е забелязана и извадена от Камен Иванов, който работи в държавното учреждение, съобщават от културната институция.

Експертите класифицират намерената кост като субфосил, тъй като заради сравнително краткия исторически период процесът на фосилизация се намира едва в началната си фаза.

Изкуствен интелект предполага бизон

Първоначално откривателят и неговите колеги се опитват сами да разберат произхода на костта, допитвайки се до съвременните технологии. Изкуственият интелект им дава насока, че челюстта най-вероятно принадлежи на бизон или зубър.

Вдъхновени от скорошните популярни открития на кости от мамути по поречието на река Дунав, служителите веднага търсят съдействие от специалистите. Те предават находката в русенския исторически музей за професионална експертиза и правилно съхранение.

Следи от тракийските ритуали

Датировката на субфосила го отнася към зората на ранната желязна епоха — период, в който днешните български земи са населявани от тракийските племена, известни като гети. Според историците мястото на откриването не е никак случайно.

Точно над днешната сграда на Морска администрация - Русе се издига хълмът, върху който по-късно е изградена римската крепост Сексагинта Приста. В древността там е функционирало голямо тракийско светилище, където са се извършвали множество ритуални жертвоприношения. Работната хипотеза на археолозите е, че конската челюст първоначално е била част от този култов комплекс. Вследствие на естествените свлачищни процеси и промените в структурата на ската през вековете, тя се е свлякла до коритото на реката.