Приключи първата онлайн Националната научна конференция „Захари Стоянов и лицата на Българското възраждане“, организирана от Регионален исторически музей – Русе.

Научен ръководител бе проф. Николай Ненов, а модератор на срещите г-жа Ренета Рошкева. Форумът, посветен на 170 години от рождението на Захари Стоянов, премина в четири панела, разположени в няколко седмици от месеците юни и юли. Всяко заседание бе с продължителност от един час. Използвана бе платформата ZOOM, която позволи виртуално присъствие, както на участници, така и на публика.

Онлайн посетителите на конференцията имаха възможност да се включат като слушатели, посредством линкове, публикувани на Фейсбук страницата на музея.

Националната научна конференция „Захари Стоянов и лицата на Българското възраждане“ беше планирана в програмата на русенския музей още в края на миналата година. Заради наложените противоепидемични мерки, изискващи социална дистанция, се взе решение форматът да се проведе онлайн. Реализирането на конференцията дори в необичайна ситуация е показателно за гъвкавостта и динамиката в мисленето на музейната общност, която реагира адекватно на предизвикателство и осъществи успешно планираният проект.

В четирите заседания на събитието се включиха изследователи на живота и дейността на Захари Стоянов и на времето на Възраждането – Иван Марков и Красимир Кънчев от Клуб „Русчуклии“, Веселина Антонова, Милена Кашичева от Къща музей „Захари Стоянов“ Медвен, Гл. ас. д-р Даниела Вичкова – Нушева от Институт за исторически изследвания-БАН, Доц. д-р Атанас Шопов и Ирина Ботева от Исторически музей – Панагюрище, Красимир Григоров от Регионален исторически музей – Враца, Десислава Вутова от Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства в Троян, Стефка Маринова и д-р Надежда Цветкова от Държавен Архив – Русе, Хачик Лебикян, Ренета Рошкева, Владислав Атанасов, д-р Искрен Великов и проф. Николай Ненов от русенския музей.

Предстои записите от заседанията да бъдат обработени и качени на Фейсбук профила и YouTube канала на Регионален исторически музей – Русе, което ще позволи конференцията да бъде проследена и много след нейното приключване.