ПП-ДБ и "Възраждане" предупредиха за риск от "вечни дела"

Народното събрание прие окончателно спорни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се удължават значително сроковете за разследване. Решението беше подкрепено от мнозинството на ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП и ИТН, но предизвика остра реакция от страна на "Продължаваме промяната – Демократична България" и "Възраждане", които предупредиха за риск от неограничен натиск от страна на държавното обвинение.

Какво се променя в сроковете

Ключовите изменения в чл. 234 от НПК преобръщат дългогодишната практика в наказателния процес. Досегашният стандартен срок за провеждане на разследване от два месеца се увеличава на три. При дела с фактическа и правна сложност срокът, който прокурорът може да определи, скача от четири на шест месеца.

Най-съществената промяна дава възможност на наблюдаващия прокурор да удължава разследването по сложни казуси до 12 месеца. Освен това отпада досегашното ограничение всяко последващо удължаване, давано от административния ръководител на прокуратурата, да не надвишава два месеца.

Премахната е и ключова разпоредба, която гласеше, че процесуални действия, извършени извън тези срокове, не пораждат правни последици, а събраните доказателства са невалидни за съда. Сега разследващите органи ще са длъжни просто да изпратят делото на прокурор след изтичането на сроковете, без това да влияе на годността на събраните материали.

Мотивите за промените

Управляващите защитиха промените с необходимостта България да изпълни препоръките на Комитета на експертите за оценка на мерките срещу изпирането на пари (MONEYVAL) към Съвета на Европа. Страната попадна в "сивия списък" на държави под засилен мониторинг през октомври 2023 година и предприема стъпки за излизане от него.

В мотивите към законопроекта е цитиран доклад на MONEYVAL, в който се казва: "Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение". Според вносителите настоящите кратки срокове пречат на ефективното разследване на сложни финансови престъпления и пране на пари.

Остри реакции и страхове от злоупотреби

Опозицията в лицето на ПП-ДБ и "Възраждане" категорично се противопостави на промените. Според тях те не служат на правосъдието, а дават на прокуратурата неограничена власт да "държи дела на трупчета" и да оказва натиск върху граждани и фирми.

"Даваме шипове в бухалката, която е в ръцете на прокуратурата", заяви Надежда Йорданова от ПП-ДБ. Тя припомни, че действащата досега уредба е създадена преди повече от 30 години именно за да дисциплинира държавното обвинение и да ограничи възможността за необосновано дълго задържане – практика, за която България многократно е осъждана от Европейския съд по правата на човека.

От партия "Величие" направиха предложение за компромис, като поискаха да се въведе максимален срок за всяко разследване от 24 месеца, за да се избегне рискът от "вечни дела". Предложението им обаче беше отхвърлено от мнозинството.

Процедура "през задната врата"

Промените бяха направени чрез заключителните разпоредби на друг закон – за изменение на Наказatelния кодекс, което е честа, но критикувана законодателна практика. Автор на законопроекта е правителството, което го внесе, за да се вкарат в НК препоръки, които българската държава трябва да изпълни за излизане от "сивия списък" на страните, които не се справят с прането на пари.

Непосредствено след гласуването от "Демократична България" призоваха президента Румен Радев да наложи вето на закона, тъй като според тях промените създават "инструмент за неограничен натиск от страна на държавното обвинение".