Социалните мрежи превърнаха интернет в основна арена за агресия

Почти всеки млад човек в България се сблъсква редовно с реч на омразата в интернет. Това показва нов национален доклад на Фондация "БОЛД" (Българска общност за либерална демокрация), който анализира разпространението на онлайн агресията сред младежите на възраст между 14 и 29 години. Проучването е част от европейския проект UNITY.

Авторите на изследването отчитат тревожна тенденция, при която социалните мрежи функционират като основен инкубатор за разпространение на омраза, а значителен дял от младите потребители са били преки мишени на вербални атаки.

Мишени на виртуалната враждебност

Според събраните данни, най-честите обекти на агресия са етническите малцинства, бежанците, жените и представителите на ЛГБТИК+ общността. Жените и момичетата, особено тези с по-висока видимост в обществения живот, са подложени на специфичен онлайн тормоз, основан на пола. Документирани са множество случаи на директни заплахи и унизително съдържание, което се потвърждава и от докладите на Комисията за защита от дискриминация.

Украинските бежанци като нов фактор

Докладът на "БОЛД" обръща специално внимание на промяната в дигиталната среда след 2022 година. Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна и последвалата бежанска вълна добавиха ново измерение към онлайн реториката в страната. Въпреки наличието на обществена солидарност, гражданските организации регистрират паралелен ръст на ксенофобските настроения.

Младежите са постоянно изложени на конспиративни теории и унизителни стереотипи спрямо търсещите закрила. Това пряко формира техните дългосрочни нагласи към миграционните процеси, отбелязват анализаторите.

Платформи и институционални дефицити

Социалните медии диктуват ежедневието на българската младеж, като най-висока активност се отчита във Facebook, Instagram, YouTube и TikTok, както и в комуникационните канали Messenger, Viber, WhatsApp, Telegram и Discord.

Изследователите подчертават, че съществуват сериозни дупки в правната рамка у нас и в нейното реално прилагане. Констатира се изключително ниско ниво на официално докладване на инцидентите от страна на жертвите, въпреки масовото разпространение на проблема.

Докладът завършва с препоръки за спешно повишаване на дигиталната грамотност в училищата, въвеждане на по-ефективни политики за превенция и изграждане на по-адекватна реакция от страна на държавните институции.

Изследването е финансирано от Европейския съюз, като изразените мнения в него принадлежат само на авторите и не отразяват задължително официалната позиция на европейските институции.