Сдружението за модерна търговия критикува плановете на министерството

Министерството на икономиката разработи нова методика за определяне на справедливи цени на храните, която ще обхване големите търговци с годишен оборот над 25 милиона евро, съобщават от NOVA. Според бизнеса обаче опитът за държавна регулация, базиран на френски модел, е дълбоко погрешен и може да доведе до картелизиране на пазара и реален скок в цените на някои основни продукти.

Разминаване с френския модел

Предложената от държавата рамка предвижда определяне на базови надценки за различни стоки и предстои да бъде подложена на обществено обсъждане. От икономическото ведомство са използвали за основа модела на Френската държавна обсерватория за формиране цените на храните.

Според изпълнителния директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов обаче, този прочит на чуждия опит е некоректен. "Френският модел не определя справедливи, задължителни или препоръчителни цени, а измерва исторически назад във времето как те се формират по веригата на доставки", посочва той, допълвайки, че механичното му пренасяне в България под формата на препоръка е изцяло погрешно.

Риск от изкуствено поскъпване

Експертът обръща внимание на сериозните разлики в икономическите реалности между двете държави. По думите му концентрацията на търговията, логистичните разходи, заплатите и оперативните бизнес модели в България се различават в пъти от тези във Франция.

Очакването една и съща стока да се предлага на еднаква цена абсолютно навсякъде беше определено от Вълканов като "комунизъм или картел". Той предупреждава, че опитът на държавата да мотивира големите търговци да следват еднакво ценово поведение е недопустим и може да има обратен на търсения ефект.

"Слагайки 15 или 25 процента фиксирани оперативни разходи към свинското месо, например, означава да му вдигнете цената с 25 процента в момента", категоричен е директорът на сдружението.

Субсидии и причини за инфлацията

Вместо опити за регулация на крайните цени, правителството трябва да създаде стимули за реална конкуренция, смятат от бизнеса. Вълканов определя българското земеделско производство като изключително неконкурентоспособно, въпреки рекордните държавни субсидии в размер на 2 милиарда евро за тази година, които се нуждаят от по-висока добавена стойност и ефективност.

"Искам да попитам по какъв начин земеделският министър ще гарантира, че тези 2 милиарда евро ще доведат до повече продукция, до по-евтина продукция и до по-конкурентоспособна българска продукция, която може да стига не само за задоволяване на вътрешните потребности на пазара, но и за износ", пита риторично експертът.

Относно натрупаната инфлация при храните, Вълканов припомня, че нейният пик е бил през 2022 и 2023 година. Той хвърля част от вината върху тогавашните управляващи, чиито непремерени държавни политики, включително спирането на вноса и износа, са довели до замръзване на вътрешната търговия със слънчоглед и тройно поскъпване на олиото.