Над 250 хиляди работни места стоят незаети, но повечето са нископлатени

Четвърт от компаниите в България планират да намалят броя на своите служители през следващите месеци, показва проучване на Българската конфедерация по заетостта от април. Това съобщи пред БНР Николай Николов от Българската асоциация за управление на хора и Българската конфедерация по заетостта.

Според данните се наблюдава леко увеличение на този показател в сравнение с предходното изследване на организацията.

"Част от причините са свързани с несигурност на бизнеса – намалени поръчки от европейски или международни партньори", посочи Николов.

Той обясни, че друга група компании не планира да назначава нови служители заради увеличението на осигурителните прагове. Същевременно планираното закриване на въглищни централи ще доведе до освобождаване на персонал.

ИТ и автомобилен сектор под натиск

"Ай Ти индустрията от година и половина не е в най-добрата си форма. Доста големи компании заявиха планирани съкращения", коментира експертът.

Проблеми има и в автомобилната индустрия, където от около година се наблюдава спад на продажбите. Електромобилите също не се продават с очакваното темпо.

"България, като производител на части, вероятно ще се наложи да освободи служители заради намалени поръчки", прогнозира Николов, добавяйки, че наложените наскоро от американския президент Доналд Тръмп мита също ще окажат негативен ефект върху заетостта.

Парадокси на пазара на труда

Въпреки очакваните съкращения, в България има около 250 хиляди вакантни позиции, които са перманентно отворени. Николов уточни, че повечето от тях са нископлатени.

"Нито работят, нито си търсят работа", обясни експертът за около 1 милион българи, които остават неактивни на трудовия пазар.

От години се наблюдава недостиг на кадри в областта на логистиката, както и на сезонни работници, допълни той.

Заплащане и работно време

Положителна тенденция според Николов е намаляването на разликата между заплащането в България и в другите европейски страни.

Експертът не е оптимист относно възможността за въвеждане на 4-дневна работна седмица у нас. Вместо това се наблюдава друга тенденция:

"Тенденцията е да се увеличи процентът на хора, които работят втора работа и на тези, които след пенсионна възраст продължават да работят", заключи Николов.