ЗА МИКА ЗАЙКОВА И БОЙКО БОРИСОВ

Толкова бях зажаднял за спокойна, блага и мъдра дума от трибуната на Народното събрание, че появата на Мика Зайкова ми дойде като скъп спомен. Скъп спомен за ония наши майки и баби, които могат да смъмрят децата си, да ги нахокат, а после да ги помилват, успокоят и напътят.

Така говорят хората, които са в мир със себе си и са наясно какво са постигнали. Така говорят хората, които са си на мястото.

Мика Зайкова говореше така.

И е много хубаво, когато от трибуната на Парламента звучат не ламаринени, кухи, подсказани и често пъти непонятни за мозъка на парламентарни шефове слова, а човешки думи.

За поведението на Бойко Борисов ще кажа: Бил съм трийсет години учител и ми се е налагало да присъствам на съвети за изключване на провинил се ученик. Направил куп поразии някакъв хубостник и трябва да го изключваме. Трябва, ама него го няма, не се явява на съвета. Бяга провинилият се ученик, крие се, представя медицински бележки и всякакви други шикалкавения. И всичко това, за да не се яви, за да не го погледнем в очите и да не го попитаме:

– Ти защо направи това?

Сега Борисов е бесен на всички и не иска да види никого. И думица не иска да чуе, която не е хвалба и преклонение.

Какво да го правим такъв политически ученик, освен да го изключим от мисленето и живота си?

На него вече никой, даже добрата и мъдра Мика Зайкова не може да му помогне.

Николай Милчев