"Прекрасно е, че има национални празници с висок патриотичен заряд!

Ще изговорим с родолюбив патос банални, но изпълнени с национална гордост слова. Ще качим по ФБ-стените си вдъхновени от българщина кадри и слогани. Ще закачим на терасите си трибагреници. Политиците ще се възползват от изгодния случай да се покажат като първи защитници на народ и родина и още по-първи радетели за ново възраждане. А държавниците като не могат да измислят нещо по-оригинално от политиците, ще кажат за 139-и път, че да си българин не е участ, а чест, макар животът у нас да им доказва точно обратното.

Наистина е прекрасно да има национални празници с висок патриотичен заряд. Как иначе, освен с думи изтъркани от употреба ще изпълним набързо дълга си на Българи и задълженията си към Отечеството!?

А като отшуми високопарността на поредния национален празник, ние ще включим скайпа, за да се чуем и видим с децата и внуците си, които препълнената с национално-празнични емоции държава отблъсна от себе си и не само на теория, но и на практика прогони колкото се може по-далеч от себе си. Да се видим и чуем с тях и да попреглъщаме сълзите си, че са далеч и стават толкова по-далеч, колкото по-надуто и по-лицемерно се самонапомпваме със самочувствие, имащо всъщност все по-малко основания.

Ще минат след националния празник и другите почивни дни. След тях такива като мен ще влязат за лекции в студентските аудитории и ще трябва да намерят поне някакви отговори на въпросите, на ставащите по-малословни и по-неми въпроси на прекрасните български млади хора срещу нас. Тези техни все по-неми въпроси са все един и същи и все по-реторични…

Ние, университетските преподаватели участваме в производството на неизбежно готови за емиграция български бакалаври, магистри и доктори. Защото България, властта в България, партиите на статуквото в България нямат особена нужда от тях. Освен за масовка - по време на ден като днешния, по инерция наричащ се „Национален празник“…"

Това сподели в социалната мрежа проф. Николай Слатински.