С орден от златни емоции бе наградена голямата ни треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева.

Нейните любими деца, златните момичета, се събраха, за да й се поклонят навръх 70-годишния й юбилей.

А колкото й тя да се дърпа, че в миналото се връща само до вчера и гледа напред, този път бе „принудена” да се потопи в миналото, което е превърнала в история. И поплака доста с пречистващите сълзи на щастието. „Не сте ме виждали да плача, нали? Е, днес мога да си го позволя. Благодаря ви, че ми подарихте тази емоция”, обърна се Нешка към порасналите си момичета.

А паметният кадър – Робева и състезателките й, една до друга на една сцена, това беше най-ценният подарък. И за Нешка, и за историята.

Букетът от емоции бе подарен на легендарната ни треньорка от Илияна Раева. „Когато ми съобщи какво замисля, й казах: „Ти луда ли си? Кога сме празнували, че сега да го правим?! Не, че съм си помислила, че ще ме послуша... За което сега съм много щастлива”, сподели Нешка.

В дните около юбилея й София е домакин на световната купа по художествена гимнастика. На неспиращата да тича Илияна веднага и хрумва идеята да организира празник за треньорката си. Да събере другите й състезателки през годините. Да покани и елита на световната художествена гимнастика, дошъл у нас. Да покани и бъдещите звезди в най-грациозния спорт, за да им покаже защо българките са №1. И да поднесе признанието от обобщения образ на успеха на родната художествена гимнастика вместо подарък за Нешка.

След спектакъла подарък за 70-годишнината на Нешка зала 3 на НДК заприлича повече на Ботаническа градина. Но най-важните цветя за Робева бяха тези, която самата тя е отглеждала през годините. Юбилеят й честитиха с различни изпълнения възпитаниците й от „Нешанълл арт”, или трупата на Нешка, както наричат талантливите танцьори, събирани и учени от Робева от 2000 година.

Последваха емоции с филм за Нешка, заснет за юбилея. С препратки към детските й години, увлечението по балета, приставането на художествената гимнастика, съперничеството с голямата Мария Гигова, която в този момент също гледаше от първия ред до Робева... Последваха златен кадър след златен кадър, придружени с актуален коментар на юбилярката – кадри за златните й момичета.

История, започнала от първата национална състезателка на Робева – Валентина Ганева, която също бе в НДК с усмивка на лице и подарък в ръка. История, продължила с архивни кадри на грация и щастие от работата и резултатите на покорителките на върхове и сърца Илияна Раева, Диляна Георгиева, Анелия Раленкова, Лили Игнатова, Бианка Панова, Адриана Дунавска, Елизабет Колева, Юлия Байчева и последната мохиканка на българската художествена гимнастика, създадена от Нешка - Мария Петрова...

И гостите от чужбина дълго пляскаха, взирайки се в екрана с филма, показващ българската доминация в спорта на грациите.

Но кулминацията предстоеше. Тъй като Робева все гледа да е сред млади и да мисли за бъдещето, за десерт й бяха подготвили изпълнение на най-малките гимнастички. Като малки, цветни свещички, изпълнили огромна торта като за 70-годишен юбилей, те затанцуваха с пламъчета в очите. А накрая, изчезваха в тон с хореографията от сцената, за да се върнат като рояк пчели за силен финал на съчетанието – този път с „уред”, специално подготвен за Нешка. Момиченцата затанцуваха, всяко с цвете в ръка, и подканиха юбилярката на сцената...

А когато тя се качи, един след друг до нея започнаха да се присъединяват и големите подаръци – нейните състезателки. Илияна Раева прочете благодарности от името на всички. А с Мария Петрова поднесоха на треньорката си общия подарък. Обградиха я и в кръг – като символ на вечността, която е Робева за българската художествена гимнастика. Подариха й и огромна торта с лика й и надпис: „Нешка няма грешка! С обич от Златните момичета.” Този път Робева им позволи да си хапнат, колкото поискат...

Дойде време за още малко сълзи и много смях за щастливата Нешка. В един момент тя се обърна към малките гимнастички, струпани край сцената: „Има ли някоя от вас, която е на 7 години?”. „Аз”, отвърна малка грация и Робева веднага я покани при себе си. Прегърна я и се обърна към публиката: „Виждате ли, тя е на 7, а аз на 70? Но аз не виждам да има 10 пъти разлика между нас. Как да се възприема като на 70? Ще го наричаме 7 по 10.” И благодари на младите, с които е всекидневно, че я зареждат с енергията си.

Енергия усещаше още дълго. Не можеше да слезе от сцената от желаещи да й поднесат подарък. А когато го направи - група от Бразилия й пя по път тяхна песен за рожден ден, но и се оказа, че ще трябва да приема цветя и дарове на всяка крачка. А после още дълго и във фоайето пред залата... Дълго, дълго – още точно 70 минути... Или всъщност – 7 по 10.