Случаят повдига въпроси въпреки неоспоримите доказателства от аутопсията

Кървавата трагедия с шест жертви на хижа "Петрохан" и връх Околчица продължава да предизвиква въпроси в обществото, въпреки че медицинската наука предлага обяснение за най-спорния детайл от разследването. Твърденията на институциите, че Ивайло Иванов е сложил край на живота си с два куршума в главата, намират потвърждение в световната криминалистична практика, но бързането на властите да приключат случая като групово самоубийство оставя усещане за скрит контекст.

Изключението като основно доказателство

Публицистът Даниела Пенкова публикува анализ, в който цитира мащабни международни изследвания, доказващи възможността за самоубийство с множество изстрели. Според данните на изследователи като Hejna, Karger и Fowler, между 2 и 8 процента от случаите на фатално самонараняване с огнестрелно оръжие включват повече от един изстрел.

"Първият от тези два изстрела е направен отдолу нагоре. Подобен изстрел просто няма как да го направи убиец", коментира Даниела Пенкова. Тя обяснява, че когато първият куршум не засегне фатално мозъчния ствол или големи кръвоносни съдове, жертвата изпада в така наречения "светъл интервал" и запазва достатъчно двигателна способност, за да произведе втори изстрел. Официалната аутопсия на Иванов потвърждава, че първата рана под брадичката е разрушила челюстта, но го е оставила жив за кратко време.

Политизиране на една трагедия

Въпреки неоспоримите научни факти, начинът на тяхното поднасяне в публичното пространство повдига сериозни въпроси. Използването на криминалистичната статистика като аргумент в идеологически битки в социалните мрежи измества фокуса от същината на проблема. Когато се търси обяснение за смъртта на шестима души, фокусирането единствено върху траекторията на един куршум изглежда като опит за канализиране и успокояване на обществения гняв, без да се дават отговори за цялостната картина.

Липсващият контекст в разследването

Докато властите използват научното обяснение за двойния изстрел, за да бетонират версията за масово самоубийство, ключови детайли остават в сянка. Унищожените от пожар камери за видеонаблюдение на хижата, липсата на записи от фаталните часове и пълното мълчание за процесите, протекли в групата на Ивайло Иванов, създават празнини, които трудно се запълват само с медицинска експертиза. Приемането на едно статистическо криминалистично изключение за норма се оказва най-удобният изход за институциите, които бързат да затворят случай с потенциално непредвидими разклонения.