На 8.09 отбелязваме Международния ден на грамотността. 

Обявен e от ООН на 17 октомври 1965 г., а за пръв път е честван през 1966 г. Специалният ден е с цел да усили действията на обществото за разпространение на грамотността. По този повод се запитахме - кои са най-често допусканите граматически грешки в българския език в днешни дни, пише LadyZone.bg.

Списъкът е дълъг, но ще се концентрираме само върху няколко:

1. Пълен и кратък член

Това е езикова практика, която затруднява много голяма част от българите. Често можем да срещнем табели с надписи - „Обекта се охранява от куче”, „Магазина се премести”, „Паркинга е частен” и т.н.

а да проверим дали думата изсиква пълен или кратък определителен член, можем да следваме това семпло правило:
Ако можем да заменим думата с „Той”, тя трябва да получи пълен член.
Ако можем да заменим думата с „Него”, тя трябва да получи кратък член.
По този лесен начин разбираме кой е подлогът в изречението. А подлогът или сказуемното определение изискват пълен определителен член.

2. Бройни и редни форми на съществителните
Тези грешки се допускат както в правоговора, така и в правописа. Често в новинарски емисии и вестникарски заглавия можем да прочетем за "трима министъра" или "няколко студента", което не е правилно. 

Ще намалим грешките, ако следваме това простичко правило:
Бройна форма имат съществителните имена от м.р., които означават нелица (предмети, неодушевени) и завършват на съгласна.
Например: три месеца, седем начина, няколко промила 

Съществителните имена, които означават лица (одушевени), имат само форма за мн.ч. след числителни бройни имена. Например: двама писатели, шест ученици, петима работници

3. Как се изписват чуждите думи

Езикът е жива материя и поради тази причина се променя и развива. Някои думи, които са с намалена употреба, се забравят. В практиката пък навлизат все повече, които са заимствани от чуждите езици. В това число влизат много технически термини, които рядко се превеждат. Така се появяват думи като пиар, пърформанс, супервайзър, рутер и т.н. В тези случаи обикновено се следват правилата за превод и транслитерация от езика, източник на думата. Ако тя не е записана в Правописния речник, може да се провери в Речник за чуждите думи в българския език.