В дните преди Празника/24 май се случиха няколко неща, които ни доубедиха, че Народа – „Възроденият“ – ще го разтерзават дотогава, докато глупците окончателно го довлекат до Сияйните Си Бъднини.
„Под игото“ излезе на „шльокавица“.
Започнаха да плащат на ония, които приемат да кръстят децата си с имената на български царе.
Дарителството също достигна своите сияйности – за кеф на телевизионните будали.

***
„Шльокавица“, наричана още и „пърцуца“, е люта домашна ракия.
Тълковният речник елегантно ни подсказва това, като прилага за словесна илюстрация едно простонародно признание: „Кольо, отде я извади тая пърцуца бе, иб. ми са мамата днес цял ден!“

***
„Под игото“ обаче е подложен на кърджалийския ятаган с една друга „шльокавица“.
Тя пък, според Уикипедия, е „начин на изписване на българския език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство.
Използването на шльокавицата е резултат на определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност /неразбираемост/ на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика“.
Или такова използване на българския език, след което пак ще му кажат на споменатия по-горе Кольо: „Иб. ми са мамата днес цял ден!“

***
Да издадеш Вазовия роман на шльокавица е израз на дребна провинциална суетливост.
И на търговски нюх, разбира се.
Ятаганът на Прехода обезглави ценностната ни система, след което цъфнаха и вързаха доста идиоти – и се разчита те сега да си купят изданието.
За да бъдат в съгласие със собствената си неукост.

***
Това е услуга за Малките палачи, които драпат да лъснат Големия Ятаган.
Ще бъде излишно да чоплим мотивите им – те просто ще си купят въпросната „книга“, за да имат оправданието, че никога няма да прочетат истинския роман.

***
Шльокавицата била наричана и по други начини, например - „Лай..ница“ /Уикипедия/.
Хубаво, нека я наричат както си искат.
Обаче да издадеш „Под игото“ на „лай..ница“ – това наистина е истинска тъпотия.
Майната им на търговците - и това ще преживее и издържи великият роман.

***
Но е нахално да парфюмираш лай…ата си идея с нелепото обяснение, че тя е плод на артистично хрумване, което ще накара хората да прочетат романа в оригинал.
Провинциални шушумигщини, които издателката оправдава по следния начин: „Това е провокация и спасение на азбуката и езика с директния удар по главата на младите“.
Спасение на азбуката – с помощта на лайн..ицата.

***
Група млади рекламисти измислили тарикатския номер – с надеждата „младите да се обърнат към себе си“.
Един от тях казва: „Провокацията с „Под игото” ще спаси българския език… Тази книга се е превърнала в икона, ние искахме да уплашим хората”.
Колко са ги уплашили, не е известно – но със сигурност са ги отвратили.

***
Преди години оревахме света заради инсталацията на един глупак, май беше чех, който бе представил България като тоалетна чиния.
Сега, с „Под игото“ е същото – чинията я няма, но миризмата се усеща.

***
Разбира се, телевизиите веднага се включиха в „спасителната“ операция – те винаги са там, където се случва нещо гламаво или се разнася миризмата, която ще „събуди младите“.
В студиото на Нова телевизия издателката на „Под игото“ посъветва водещите да се „сродяват с духа“ – и те трябва да я послушат, просто е: купуваш книга на лай..ница и всичко с духа ти е наред.

***
Човек обаче се пита: защо не са издали на лай..ница прехваления Георги Господинов или добре отгледания „дисидент“ Георги Марков - а тъкмо Вазов са се хванали да изтезават.

Буболечки не могат да повредят Гранита, но все пак…

***
Два дни по-рано, пак Нова телевизия представи един екзотичен благотворителен жест - вече споменах в предишната си дописка накратко за това.
Една дама, да я наречем за благозвучност „миска“, беше донесла в студиото старите си силиконови ци.и, понеже си сложила по-големи – искала да ги подари на някоя бедна абитуриентка и така да я ощастливи.
И нея я гледаха в захлас и без никакво неудобство, макар че и тя говореше на „шльокавица“, а и цялата си беше направо една „шльокавица“, в хубавия смисъл на думата.
Как да не й помогнеш тогава – щом иска да си дари „предните гърди“ на някое клето момиче, което сигурно ще цъфне и върже, ако по тялото й заподскачат силиконовите гълъбици на дарителката – малко измачкани, малко вмирисани, обаче дарени от сърце.

***
Така се прави реклама на нищото – но случайниците, които шльопат из политическото блато, и досега не проумяха това.
Дори миските се оказаха по-съобразителни от тях.

***
Нашенската „благотворителност“ е изродена до крайна степен, тя нерядко издава зловонния дъх на фалшивостта – и това дори не се прикрива.

По-важното е друго: хората от телевизиите така и не схващат, че по този начин не само изглеждат като глупаци в очите на публиката, но се превръщат и в съучастници в предлагането на Скверното.

***
Няма предаване, в което да не дефилират всевъзможни шльокавици.
Всеизвестни палавници днес са представяни като матрони на почтеността.
Отдавна не върши работа оправданието, че „публиката“ искала да вижда фолкдивите и останалите ци.и – ако това е вярно, то се дължи на упорството, с което именно телевизиите ги натрапваха.
А водещите видимо се чувстват далеч по-удобно с тях.
Умните хора по начало ги плашат - и те предпочитат да кудкудякат със Силикона.
Колкото по-безмозъчни са гостите им – толкова по-добре.

***
Всяко пластмасово изделие с лекота може да се добере до телевизионния екран и необезпокоявано да ръси глупости от там.
Когато някой ти казва, че дарява „предните си гърди“ – ах, колко сладости са ми донесли те! – е редно да го питаш, какво точно има предвид.
Зрителите с основание са се чудили, кои пък са тогава „задните гърди“ на дарителката, дали благотворителите вече не наричат така благотворителските си задници.
А то ставало дума за „предишните гърди“ – ето ги тук, в пакетчето…

***
Дребна подробност – обаче тъкмо по този начин, дреболия след дреболия, оскотява и българския език.
А пък сега ще го спасяват с други скотщини…
Кольо, Кольо – чакай да видиш от него как ще ти се иб. мамата, и пр.

***
Признавам си, че понякога ми минава еретичната мисъл да сложат някъде - „в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка…“ - да скрият в някакъв специален Рай най-ценните достижения на Българската Духовност.
И до тях да имат достъп само ония, които не знаят какво е силикон, какво е миска, какво е рекламист, и пр.
Иначе ще посегнат на всичко, ще го овъртолят окончателно в търговската си Паст.

***
Пак добре, че не са се сетили да издадат на лай..ница химна „Върви, народе, възродени“.
А и той, горкичкият - чуйте го как звучи днес, когато отвсякъде ни пробутват лайн..ите си стандарти.
Не ви ли звучи иронично това „Върви, народе, възродени,/ към светла бъднина върви“ - сякаш във времената на почтеност и истинска извисеност някои са подозирали, че това вървене доникъде няма да ни докара.
Че „светлата бъднина“ се отлага за неопределено време.
Че, всъщност, тя е невъзможна – когато имаме такива сияйни първенци…

***
И, въпреки всичко, някаква надеждица мъждука, докато се тътрим нанякъде.
Ето, как да не се разтуптят - и дори разтопят сърцата ни:
Фондация обяви, че ще даде по 200 лева на семейства, които кръстят децата си с български хански имена – като начало това са Аспарух, Тервел, Алцек и Кубрат.
Не е казано, как ще бъдат изписвани те – но то се подразбира.
Като Вазов, естествено.

***
Не иронизирам хората от въпросната фондация – идеята им е далеч по-смислена, отколкото да издаваш българската класика на лай..ница.
Но, както винаги, българското щастие винаги е леко разръфано.
Очертава се светла бъднина и за клетите цигани:
Хайде, Филиповци, тичайте на опашката, Кубрат ви зове!
За 200 лева ще преглътнете едно българско име…

Автор: Кеворк Кеворкян, Фейсбук