Икономистът призовава за спешни съкращения в държавната администрация

Старшият икономист в Институт „Отворено общество“ Георги Ангелов предупреди, че България е начело по бюджетен дефицит сред страните в Европейския съюз от началото на годината. В предаването „Интервюто от деня“ по bTV той коментира закъснялото приемане на държавния бюджет за 2026 година и подчерта нуждата от незабавни структурни реформи, които да стабилизират икономиката на страната в рамките на еврозоната.

Наследени разходи и дългове

След близо седем месеца работа с удължителен закон, държавата е на прага да приеме финансовата си рамка, което според експерта е сложило край на продължителна агония, но е коствало ценно време за планиране на следващата 2027 година. Ангелов акцентира върху негативните тенденции, отчетени на европейско ниво.

„Ето вчера Евростат публикува статистика за бюджетния дефицит в Европейския съюз и България е на първо място по най-голям бюджетен дефицит в Европа от началото на годината. Преди това пък бяхме миналата година на първо място по най-голямо увеличение на държавния дълг. Тоест ние имаме сериозни проблеми и трябва да започнем да ги решаваме“, заяви икономистът.

По думите му основната тежест в момента идва от забавени плащания и стари проекти. „В голяма степен всички разходи, всички проекти – и на общините, и т.н. – всичко това е наследено от предишното правителство. Новото правителство не е имало време дори да сключи един договор. Така че тези фактури, тези неща така или иначе трябва да се платят в един момент.“

Болезнените реформи не търпят отлагане

Според анализатора дебатът в Народното събрание е предимно политически и търси виновник, вместо реални решения. Като пример за необходима, макар и непопулярна мярка, Ангелов посочи оптимизацията на държавния апарат.

„Представете си, ако трябва да се уволнят 10–20 хиляди чиновници. По-добре да се уволнят тази година. Защото ще се изплатят обезщетенията, които са разход и ще вдигнат дефицита. Но от следващата година ще се спестят пари и дефицитът ще падне. Тоест започването на реформите също струва пари. Но по-добре да го направим тази година, когато и без това дефицитът е голям, за да може догодина да се берат плодовете от тези реформи“, категоричен е той.

Икономистът отбеляза, че управляващото мнозинство е разделено на две крила – реформаторско и такова, което се опасява от обществената реакция. Според него обаче хората са узрели за промени, което е проличало от масовата подкрепа за прекратяване на политическата нестабилност.

Невидимият инфлационен данък

Увеличението на максималния осигурителен доход ще има минимален ефект върху бюджета, тъй като засяга ограничен кръг хора, смята Ангелов. Истинският удар върху над 6 милиона българи е инфлацията.

„Цените на стоките, цените въобще постоянно стават по-скъпи. Това удря покупателната способност на всеки един от нас. В основата на тази инфлация е именно това взимане на дългове от чужбина и дефицитното харчене, което налива твърде много пари в икономиката, а тя произвежда по-малко“, обясни експертът.

Той обърна внимание и на сигналите от международните рейтингови агенции, които изразяват съмнения за бързото овладяване на дефицита. Даден бе пример с Румъния, която е била заплашена от Европейската комисия със спиране на еврофондове на стойност 60 милиарда евро, което е принудило властите там да вдигнат данъците – ход, който допълнително е ускорил инфлацията.

Конкуренция при инвестициите

Въпреки трудностите, данните на Българската народна банка показват сериозен ръст на инвестициите от началото на годината. За да се превърне този интерес в реални заводи, държавата трябва да осигури адекватна инфраструктура, логистика и индустриални паркове.

Относно военнопромишления комплекс и променящите се позиции за проектите на германската компания „Райнметал“ и българския инвеститор Емилиян Гебрев, Ангелов призова за равнопоставеност: „Най-добрият вариант е не да приоритизираме чужди инвеститори или български. Ако може и двата проекта да станат. Да имаме първо конкуренция, но и да сме по-голям производител. А не да казваме – чуждият е по-добър или българският е по-добър. Нека и двата да станат.“