Надежда Цекулова: Институциите задълбочават неравенствата между децата

Министерството на образованието и науката (МОН) планира мащабна реформа в държавния план-прием за учебната 2026/2027 година, която ще остави стотици гимназии без право на разширено изучаване на чужд език. Според новите насоки на ведомството, от общо 900 гимназии в страната, засилено езиково обучение ще се предлага в по-малко от 140 училища.

Критерият за запазване или разкриване на такива паралелки ще бъде успехът на учениците от Националното външно оценяване (НВО). Този ход на министерството в оставка предизвика остра реакция сред общественици и образователни активисти.

Риск от образователна изолация

Журналистът Надежда Цекулова сподели в социалните мрежи загриженост относно бъдещето на българското образование, като посочи, че планът на МОН е напът да задълбочи съществуващите проблеми. По нейни думи, докато в „балона“ на големите градове езиковите умения се приемат за даденост, извън него ситуацията е коренно различна.

„Институциите са пълни със служители, които не ползват свободно чужд език, не могат да четат с разбиране на английски, нито да общуват спокойно със свои колеги по света“, отбелязва Надежда Цекулова. Тя подчертава, че липсата на езикова подготовка води до невъзможност за адекватно законотворчество и професионално развитие.

Мълчанието на синдикатите

Въпреки сериозността на ситуацията, до момента големите учителски синдикати не са излезли с официална позиция. Промяната засяга не само учениците, но и учителите по чужди езици, чиито работни места могат да бъдат съкратени поради намаления хорариум.

Според анализатори, фокусът върху STEM дисциплините (математика и технологии) не трябва да бъде за сметка на езиковата грамотност, тъй като това обрича студентите на достъп единствено до литература на български език, което ограничава техния хоризонт в глобалния свят.