Инфлацията скача до 4,9 процента

Международният валутен фонд понижи оценката си за растежа на българската икономика през 2026 година до 2,6 на сто и повиши очакваната средногодишна инфлация до 4,9 на сто. Това показват данните от публикувания октомврийски доклад „Световни икономически перспективи“ на финансовата институция, съобщават от БТА. В пролетната си прогноза фондът очакваше ръст на брутния вътрешен продукт от 2,8 на сто и по-умерено поскъпване на живота от 3,8 на сто.

За 2027 година международните експерти предвиждат леко ускоряване на стопанския растеж в страната до 2,7 на сто, което е корекция нагоре спрямо заложените през април 2,5 на сто. В същото време прогнозата за средногодишната инфлация за догодина остава висока и нараства от 3,7 на 4,8 на сто.

Двоен скок на дефицита по текущата сметка

Значително влошаване се отчита при показателите за текущата сметка на страната, която измерва баланса между приходите от износ и доходи от чужбина и плащанията за внос. Международният валутен фонд прогнозира дефицитът по текущата сметка да достигне 8 на сто от брутния вътрешен продукт през 2026 година, докато през април очакванията бяха за 4 на сто. За 2027 година прогнозираният дефицит възлиза на 6,6 на сто при предишна оценка от 3,2 на сто.

Положителна стабилност запазва пазарът на труда, където корекции няма. Предвижданията сочат спад на безработицата от 3,6 на сто през 2025 година до 3,4 на сто през тази година и до 3,3 на сто през идната.

Българската икономика продължава да се развива по-бързо от средното за еврозоната, където фондът залага растеж от 1,1 на сто и инфлация от 3,1 на сто през 2026 година, както и 1,2 на сто ръст и 2,8 на сто инфлация през 2027 година. Цената за по-високия растеж у нас обаче остава значително по-осезаемата инфлационна тежест.

Разминаване с очакванията на финансовото министерство

Новите изчисления на фонда са по-сдържани от данните на Министерството на финансите. В своята есенна макроикономическа прогноза ведомството вдигна очакванията си за тазгодишния ръст от 2,6 на 3 на сто, стъпвайки на по-силните отчетни показатели през първите шест месеца. За 2027 година министерството поддържа прогноза за ръст от 2,5 на сто, както и средногодишна хармонизирана инфлация от 4,8 на сто за текущата година и 4 на сто за догодина. Методологията на двете институции се различава, тъй като министерството работи с хармонизирания индекс на потребителските цени, докато фондът отчита националния индекс.

Оценката на фонда съвпада с данните на рейтинговата агенция „Фич Рейтингс“, която също изчислява инфлацията за тази година на 4,9 на сто при прогнозиран стопански растеж от 2,8 на сто. Световната банка запазва предвижданията си за ръст от 2,6 на сто през 2026 година, но понижи оценката си за 2027 година на 2,6 на сто заради по-скъпите енергийни ресурси и забавянето при основните търговски партньори. Европейската банка за възстановяване и развитие залага на ръст на българския брутен вътрешен продукт от 2,7 на сто през настоящата година и 2,5 на сто през идната.

Разнопосочни тенденции при съседните държави

Октомврийският доклад очертава сериозни контрасти на Балканите. За Румъния фондът вече прогнозира икономически спад от 0,5 на сто през тази година при предишни очаквания за растеж от 0,7 на сто. Инфлацията в северната ни съседка се очертава да достигне 8,2 на сто, а безработицата ще се покачи до 6,5 на сто.

В Гърция икономическият растеж остава на ниво от 1,8 на сто за 2026 година, като инфлацията е ревизирана нагоре до 4,2 на сто, а равнището на безработица се очаква да достигне 8 на сто. На този фон Сърбия отбелязва подобрение – очакванията за растежа на брутния ѝ вътрешен продукт са повишени до 3,3 на сто през настоящата година при успокояване на инфлационния натиск до 3,1 на сто.