Институцията критикува оптимистичните очаквания на финансовото министерство

Фискалният съвет препоръчва по-предпазлив подход при планирането на държавния бюджет за 2027 година заради нарастващи външни рискове и глобално икономическо забавяне. Институцията е разгледала Есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите и изразява сериозни резерви към част от заложените в нея допускания.

Критика към макроикономическата рамка

Според анализа на съвета, сценарият за периода 2027–2029 година е реалистичен като цяло, но очакванията за 2026 година изглеждат недостатъчно обосновани. Министерството на финансите залага реален растеж на брутния вътрешен продукт от 3,0 процента за 2026 година, 2,5 процента за 2027 година и по 2,4 процента за следващите две години.

Органът приема заложения ръст за следващите две години, но предупреждава, че през 2028 година се очаква сериозно забавяне до 1,5 процента поради циклично охлаждане на външната среда. Очакванията на финансовото министерство за ускорение на икономиката през второто полугодие на 2026 година не се потвърждават от актуалните данни за индустриалното производство, търговията на дребно и заетостта в страната.

Номиналният БВП се очаква да достигне 130,5 милиарда евро през 2026 година и 141,3 милиарда евро през 2027 година, в контекста на пълноправното членство на България в еврозоната от началото на настоящата година. От съвета обаче посочват, че рязкото понижение на дефлатора след 2026 година е оставено без обяснение.

Остарели външни допускания и инфлация

Средногодишната инфлация е заложена на нива от 4,8 процента за 2026 година и 4,0 процента за 2027 година. Фискалният съвет определя тези очаквания като реалистични, а безработицата се очаква да остане стабилна около 3,4 процента.

Експертите обаче обръщат внимание, че част от допусканията на министерството вече са неактуални. Цената на петрола сорт Brent е фиксирана на 90,9 долара за 2026 година и 80,5 долара за 2027 година, докато реалните пазарни стойности към момента надхвърлят 101,6 долара.

Сериозно разминаване се отчита и при очакванията за лихвените проценти. Министерството залага нива на EURIBOR между 2,3 и 2,5 процента, което се разминава с траекторията на Европейската централна банка. Институцията във Франкфурт предвижда задържане около 3,0 процента за периода 2027–2028 година, особено след последното повишение на основните лихви от 10 септември 2026 година.

Рискове пред хазната

Дефицитът по текущата сметка се очертава да достигне 6,4 процента от БВП през 2026 година и да се задържи трайно над 5 процента в средносрочен план. Според експертите това създава риск от натрупване на по-сериозни макроикономически дисбаланси.

Основните заплахи пред икономическия растеж са изместени в негативна посока и са свързани с по-високите цени на енергоносителите, предстоящата фискална консолидация по процедурата при прекомерен дефицит и евентуалното охлаждане на кредитния и жилищния пазар. Допълнителен риск създава и забавеното усвояване на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, което към края на август 2026 година достига едва около 70 процента.

В тази връзка институцията настоява за съставянето на напълно разработен количествен алтернативен сценарий и за осигуряването на достатъчен финансов буфер за реакция при евентуално влошаване на икономическата обстановка в страната.